Гергьовден

Гергьовден

На 6 май православната църква чества паметта на един от най-почитаните светци и мъченици за вярата – Свети Георги. В много страни като Грузия и Великобритания той се почита като национален светец. В бившата съветска република например, съществуват точно 365 храма, посветени на Св. Георги, колкото са и дните в годината, според dveri.bg. В Русия, Германия, Канада, Португалия, Малта, в градове като Венеция, Неапол, Барселона и т. н. св. Георги е светец-покровител на столицата, патрон на града, на армията или на земеделието.
Един от най-старите храмове в християнския свят, посветени на мъченика, е ротондата „Св. Георги” в София, построена през IV век.

Св. Георги Победоносец е почитан от всички етноси на Балканите – българи, гърци, румънци, турци, роми, независимо от изповядваната религия. В България 6 май се чества и като Ден на храбростта и празник на Българската армия. С указ №1 от 1 януари 1880 г. княз Александър I Батенберг учредява военния орден „За храброст“ – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ №5 от 9 януари същата година почитането на Св. Георги е обявено за празник на Българската армия. Гергьовден  се свързва не само с отдаването на почит към храбрите български войни. С този народните вярвания свързват началото на лятото и стопанската година.

Свети Георги в народните представи е покровител на нивите и стадата, от него зависи тяхното плодородие, той побеждава ламята и отключва извори и реки, дъждове и роса. В народното въображение и иконографията той е на кон, въоръжен, а в нозете му е убитата ламя. Не случайно името му в превод от гръцки език означава „земеделец“.
Обредите и обичаите на Гергьовден се разделят на няколко основни кръга:
Първият е свързан с природата и включва кършенето и накичването със зеленина, събирането на билки и треви и къпането и миенето с вода и роса. Със свежа зеленина /здравец, гергьовче, иглика/ се окичват вратите на къщите, кошарите и оборите, менчето в което се издоява първото мляко за годината, за шапката на пастира. Всичко това се свързва с вярата, че в навечерието на празника зелената растителност и водата имат силата да дават здраве и плодовитост.
Вторият кръг обичаи е свързан със земеделието. Стопаните обикалят нивите, заравят червено великденско яйце, за да се предпази реколтата от природни стихии.
Третият кръг обреди е свързан с приготвянето на Гергьовските хлябове, които са за празничната трапеза, за овчарите, за раздаване. Имат богата пластична украса, символизираща кошара, овце, овчар и зелени крушови листа.

Четвъртият кръг обичаи е свързан със скотовъдството. Той  включва обредното доене на овцете през сребърен пръстен и вкусване на мляко и млечни продукти. На този светец е посветено първото родено през годината агне, което се дава като курбан в чест на светеца. На главата му се слага венец от свежи цветя /здравец/, закрепва се запалена свещ. На агнето се дава да близне сол /символ на ситост и плодородие/ и да хапне свежа трева – за здраве и младост при хората и обилна паша при животните. Кръвта на животното се излива в реката, „да тече берекетът в къщата”. Ако в съда с кръвта от агнето се сложи коприва, по-късно тя служи за лек на обриви и при други кожни болести. С кръвта на агнето се мацват бузките на децата, за да са здрави и жизнени. Костите на жертвата се заравят на място, „където не стъпва човешки крак”. Кокалчето от предния крак се пази и служи за лек и против уроки. При болно гърло се загрява и се трие гърлото на детето. С него се рисуват и празничните хлябове през годината.

На Гергьовден се прави първата обща трапеза на зелено – в църковния двор или край селището, но на свято място. На тази трапеза специално място заема обредният хляб за светеца, печеното агне, вино, пресен лук, сирене и чеснов лук. След като се съберат всички, ястията се прикадяват, благославят и започва веселбата. Пеят се песните „Свети Георги обикаля нивите”, „Свети Георги се надпреварва със слънцето”, „Кукувица кука за Гергьовден”, „Венец за агънцата”, „Здравец за Гергьовден” и др. Около трапезата се играят хора, водени от бременна жена със зелено клонче /с. Сърница/. За здраве всички се теглят на кантар и се люлеят на люлки.

За Гергьовден са характерни различни поверия и предсказания /ако вали дъжд и момите си измият косите с дъждовна вода, ще пораснат дълги и гъсти; младите връзват люлки по дърветата – ако момък и мома не се люлеят на Гергьовден, през лятото ще имат неблагополучия и лош късмет; момите изпълняват обичая „напяване на пръстени”; за любов момите гадаят и по стръковете чесън; ако кърмачка види костенурка преди Гергьовден, ще има много кърма; ако на Гергьовден вали, годината ще е плодородна „Всяка капка гергьовски дъжд носи жълтица”; с гергьовска роса се мият лицата против лунички; гергьовската роса се използва и за подквасване на мляко; ако на Гергьовден е слънчево и топло, годината ще бъде сушева, и т.н./.
Подобни поверия са характерни и за селищата около Хасково. В Минерални бани вярват, че ако Св. Георги види някой да работи на празника го шиба с камшика си. В димитровградското село Странско пък вярват, че „светкавицата се образува от камшика на св. Георги, с който той удря змея“. В село Брод пък пеят песен в чест на светеца, в която се разказва как той слязъл на празника си и почерпил селяните в местната кръчма. В Ябълково и други селища на Гергьовден разказват легендата за срещата на светеца с три синджира роби: „Първи синджир – все овчари, втори синджир – все орачи, трети синджир – копачи“. Той ги освобождава а те му се вричат „в богати дари“. Свети Георги обаче иска само малко вино, хляб и само едно агне, но да е дар от цяло сърце, на именния му ден. Гергьовден е общоселски празник. В много селища има местност с това име, където се събират всяка година на църквичка, черквичка. Събори се провеждат в селата Лешниково, Капитан Андреево, Дрипчево, Вълче поле, Изворово. В Хасковския край има 14 селища с църкви, носещи името на Свети Георги, два пъти повече са параклисите, посветени на светеца. Вярата за способността му да защитава и помага на хората е потвърдена от избора за светец-покровител на толкова много селища.

Гергьовденската обредност е съчетание на пастирски и земеделски традиции с надеждата Свети Георги да вдъхва и дава смелост, храброст и закрила за плодородие и берекет.

Да бъде очакването за празника изпълнено с радост от идващото с надежда за здраве и добро!

AUTHOR

Отдел "Етнография"

All stories by: Отдел "Етнография"
X