Закъснелият Девети Септември в Хасково

В Хасково отпразнуването на 9 септември закъснява с един ден. Едва след обяд на централния площад се появяват първите партизани, водени от политкомандира на VII ВОЗ Янчо Костов. „Народна борба” тържествено отбелязва момента в първия си брой – на 16 септември, където е описано „образуването на първия многохиляден народен митинг”. „Митингуващите” са няколко хиляди тютюноработници, използвани както преди, така и след 9 септември от БРП/к/ за всички масови, обществени прояви на комунистите. В спомените си Я. Костов разказва, че радостта на комунистите бързо отстъпва пред страховете на ОФ комитета, заради липсата на оръжие и отношението на началника на хасковския гарнизон пол. Велико Маринов.  Споменът за В. Маринов е представен по-различно от друг член на ОФ комитета – уважаваният хасковски лекар  д-р Павел Тагаров, макар историята да е същата. При разпределението на първите задачи по овладяването на града, е уговорено Тагаров да се срещне с полковника и като стари познати, да уреди бъдещите отношения на комитета с военните. В. Маринов  се съгласява Тагаров да произнесе реч пред военните и да поздрави партизанския отряд от името на гарнизона. Не е съгласен обаче да даде оръжие и амуниции, както и да допусне партизаните в казармата, преди да получи инструкции от Министерство на войната. Междувременно става ясно, че все още укриващите се в околностите над с. Брястово партизани от отряд „Асен Златаров” няма да успеят да присъстват на първия митинг пред Общината и за празничното честване на преврата ОФ комитета организира пристигането на няколко хиляди тютюноработници. По молба на д-р Тагаров пол. Маринов осигурява камион, с който партизаните да бъдат докарани до Хасково за провеждането на официалното посрещане на отряда на 10 септември.

Митинг хасковските тютюноработници на 9 септември 1944 г.

Отново по спомени на Янчо Костов, събралото се множество пред сградата на Общината е призовано на протест срещу неподчинението на началника на гарнизона, въпреки съществуващата вече уговорка между д-р Тагаров и пол. Маринов.  Костов произнася  реч на импровизирания протестен митинг и цели да подготви обществото за последвалата жестока разправа  с военните и техния командир. Както е вече уговорено, на 10 септември към 11 ч. отряд „Асен Златаров”, начело с неговия командир Иван Араклиев влиза в града и тържественото посрещане започва. Следобед на същия ден пол. Маринов получава изненадващо посещение в щаба на полка от партизаните Я. Костов и Ив. Араклиев. В спомените си оцелелият от разстрела кап. Николай Русев разказва че, двамата партизани са въоръжени с шмайзери, пистолети и гранати около кръста. „Бяха дошли да се запознаят с командира на полка и да уредят взаимоотношенията си с последния.” В разговора си с тях пол. Маринов заявява, че е получил единствено заповед да зачисли партизаните на хранене и облекло в казармата, редом с другите войници, както и да организира тържествено побратимяване. Костов и Араклиев отклоняват направената покана, като заявяват, че биха дошли само ако командирът им предаде изцяло командването на полка. В ОФ комитета заповед за предаване на оръжие и за провеждането на побратимяването между военни и партизани не идва и поставен по натиска на комитета д-р Тагаров тръгва за София, за да се посъветва с Министерство на войната.

Посрещане на партизаните на 10 септември

На 12 септември сутринта пол. Маринов окончателно изгубва връзка с ОФ комитета и посочения за заместник на Тагаров Петър Парапанов. По неизвестно чия покана в града пристигат 2 камиона с партизани от Борисовград (дн. Първомай), начело с Благой Пенев, Дялчо Василев Дялчев и Демир Янев, които са тържествено посрещнати на поредния организиран митинг в центъра на града. Н. Русев пояснява, че точно това партизанско звено е използвано от военното ръководство на „Пловдивска революционна област” за овладяване на войсковите части там, където е нужно. Съответно, на 9 и 10 септември са поставени под контрол всички войски в Пловдив, а на 11 партизаните се отправят към казармите на Трета пехотна дивизия в Стара Загора и Чирпан, оставяйки след себе си десетки трупове. На 12 септември се насочват към Хасково. В късния следобед митингът в центъра на града приключва и всички потеглят към казармите на полка. Тълпата нахлува вътре с възторжени викове, вдигайки на ръце войници и партизани. Тържествените речи са прекъснати от продължителна картечна стрелба. Настъпва хаос и събралите се хасковци да засвидетелстват „побратимяването” между войници и партизани се разбягват уплашено. Разстреляни са петима военни – пол. Велико Маринов, пор. Начо Гюлемезов, пор. Димитър Маразов кап. Иван Чукурлиев и фелдфебел Михаил Илиев Иванов. В стрелбата загиват партизанинът Дойчо Дойчев и един работник – милиционер. Друг милиционер е ранен.

Градът е потресен от това кърваво събитие и новата власт е задължена да обясни и поднесе своите съболезнования към близките на загиналите. В няколко поредни броя „Народна борба” отразява неадекватната реакция на политическото ръководство. В броя си от 16 септември, например, изданието съобщава за погребението на жертвите на инцидента. Упоменати са имената единствено на тримата „въстаници и милиционери” – Дойчо Дойчев Лозев, Атанас Хилендаров Симов и Петър Андонов. Отразено е и как от балкона на Общината кметът Георги Даскалов не само, че не споменава за загиналите офицери, но и по много арогантен начин използва случая, за да почете паметта на комунистите – работнически дейци от Хасково на 9 юни 1923 г. Мълвата сред населението се разнася бързо – военните са стреляли срещу партизаните! В този дух са и последвалите вестникарски публикации, даващи ценни уточнения за инцидента, като например, че между другото са разстреляни петима офицери, сред които е и самият гарнизонен командир, героят от войните пол. Маринов.

Погребението на партизаните, убити на 12 септември

Много години по-късно единственият оцелял офицер от Втори артилерийски полк кап. Николай Русев издава своите мемоари и разкрива друга, по-различна версия за събитията. Там той описва как партизаните замислят избиването на офицерите и как хладнокръвно осъществяват този пъклен план, приписвайки вината върху военните. Русев разказва, че първо е арестуван кап. Чукурлиев, който е бил единственият въоръжен офицер в поделението. След това политкомисарят на борисовградските партизани Демир Янев заповядва на хората си да се качат по етажите, да обезоръжат дежурните и да заемат позиции по прозорците. При Янев се появяват партизаните, арестували фелдфебелите Борис Ангелов и Михаил Илиев, към които присъединяват кап. Чукурлиев, кап. Русев и пп Димов. Пол. Маринов, като вижда какво се опитват да направят партизаните, прави опит да успокои ситуацията и да влезе в диалог с Демир Янев. Внезапно от някъде се чува изстрел, даващ сигнал за започването на масовата стрелба. „Стреляше се без прекъсване и с всички видове ръчни оръжия – пушки, карабини, леки картечници, шмайзери и пистолети.” , пише Русев.

Стрелбата спира едва привечер и на плаца са довлечени труповете на убитите офицери. В някои от безжизнените тела партизаните продължават да изпразват пълнителите, други са обрани. По-късно през нощта въоръжени партизани отиват в евакуираната батарея в Болярово, където залавят пор. Панайот Танев, извеждат го и го убиват по особено жесток начин. Убиецът е слабоумният коняр на полка Благой Босев, който по-късно е назначен за милиционер в София. Същата нощ складовете на казармата са разбити и ограбени. „През цялата нощ стрелбата и виковете из града не секнаха. Стреляше се във всички части на града – в центъра и в покрайнините. Из улиците са патрулирали партизански и доброволчески комунистически полу-пияни въоръжени групи.” Самопровъзгласилите се за народни борци криминални престъпници мародерстват из града дни наред.

За т.нар инцидент Централният комитет на ОФ е уведомен официално от ОФ-Хасково едва на 23 май 1945 г. В писмото си комитетът го нарича „организиран бунт против новата, отечественофронтовска власт” и удобно спестявайки си подробностите около неконтролируемата кражба на оръжие и неспособността на комитета да овладее масовата вандалщина из града в продължение на дни, докладва: „комитетът на ОФ организира отбраната на града срещу две войскови части, за които имахме основание да се съмняваме. В помощ на комитета между другите се притече и санитарната школа от София, която беше евакуирана в Хасково…. Същите изцяло бяха на поста си до стабилизиране на положението в Хасково и околията”. Въпреки цитираният документ, за реална опасност от нападение на града едва ли може да се говори и разполагането на въоръжени части по изходите надали има за цел да възпре такова нападение. Притесненията на ОФ комитета по-скоро идват от заграбените оръжия и амуниции от складовете на полка и избягалите войници от казармата на 12 септември, които дни наред се укриват в града. На 16 септември комитетът взема решение да събере ограбеното оръжие: „да се издаде обява и разгласи по високоговорителите и глашатая – Всички ония, които са вземали такова под какъвто и да е предлог, в срок от 24 часа, считано от днес, да го представят в канцеларията на комитета. Неизпълнилите горното нареждане ще бъдат наказани като саботьори и мародери”.

 

AUTHOR

Д-р Веселина Узунова

All stories by: Д-р Веселина Узунова
X