Колоната на Иван Асен при с. Клокотница и тържествата за 700-годишнината от Клокотнишката победа

Битката при река  Клокотница през 1230 г. и съкрушителното поражение, което българските войски нанасят над епирския деспот Теодор Комнин, е събитие, което остава паметно за Хасково и региона от векове до днес. Легенда разказва, че след битката ранените български войници се лекували край минералните извори  в днешните Хасковски минерални бани в крепостта Св. Дух.

През 1930 г. представители на научните среди в София предлагат тържествено да се отбележи  700-годишнината от Клокотнишката битка. Неотшумялата стопанска криза от 1929 г., която разтърсва и България и се преживява тежко от населението поставя и Хасковската община в трудно финансово състояние и идеята за допълнителни разходи за тържества Влошеният от кризата стопански живот затруднява общината, но градът се подготвя за тържеството. Наред с избрания национален организационен комитет, начело с известния български историк проф. В. Златарски и в Хасково се създава организационен комитет, ръководен от кмета Ив. Мишков, който подготвя всичко необходимо за 3-дневните тържества.

Още на 7 юни към Минералните бани се стича многобройно население от региона, за да участва в т.нар. “Банско одуши”. Извършва се тържествена панихида за падналите герои на Цар Иван Асен и молебен за Н.В. Ц. Борис ІІІ и целокупния български народ. Училищният инспектор Салабашев говори за значението на празника, който събира години наред местното население. Генерал Лазаров също произнася реч за родната земя и нуждата да бъде пазена.

На 8 юни още от ранно утро градът се оживява от пристигащите от околните села хора, с автомобили, каруци и пеша. Всички се стичат в хасковската катедрална черква “Св. Богородица”, за да присъстват на Божествена литургия, отслужена от  Н.В.Преосвещенство Митрополит Максим заедно с хасковското духовенство. След това шествието се отправя към градския площад. Събраният народ е толкова многоброен, че когато челото на колоната заедно с хоругвите стига при паметника, опашката на колоната е още в двора на черквата.

На площада голяма реч произнася проф. Златарски. Той говори за държавническия дух на цар Иван Асен ІІ и неговите качества на политик и военен и завършва речта си с думите: “При цар Борис ІІІ ние можем да постигнем идеала на българския народ – обединение на българското племе”. Накрая на тържеството пред гостите и събрания народ дефилират войници, опълченци, членовете на родолюбивите организации, юнаци и ученици от гимназията и прогимназията със своите оркестри.

На 9 юни, рано сутринта много автомобили, коли, групи от различни организации и население, като огромен поток потеглят към Клокотница. Пред самото село е издигната арка с изписани години 1230 и 1930 и текст: “Цар Иван-Асен ІІ и цар Борис ІІІ”. Пред подножието на хълма, където се смята, че е била крепостта също е издигната арка с надпис: “Клокотница, свещено и светло име за българския народ, което нито вековете, нито бурите могат заличи!”. До върха и по шосето навсякъде има подобни надписи.

В присъствието на гостите и множеството в 9 часа, преди полагането на основния камък е отслужен тържествен молебен, а окръжният управител прочита грамотата, която поставена в специална стъкленица ще се зазида в основите на колоната. Нейният текст гласи: “Днес, 9 юни 1930 г., в дванадесетгодишнината от царуването на Н.В.Борис ІІІ – цар на българите, и при Господа министрите: Андрей Ляпчев – министър-председател и министър на вътрешните работи и народното здраве, Владимир Моллов – министър на финансите, проф. Ал. Цанков – министър на просветата, генерал-лейтенант Никола Бакърджиев – министър на войната, Григор Василев – министър на земеделието и държавните имоти, проф. Петко Стайнов – минисътр на железниците, пътищата и съобщенията, д-р Кънчо Миланов – министър на правосъдието, проф. Георги Данаилов – министър на благоустройството, проф. Дим. Мишайков – министър на търговията, промишлеността и труда, при кириарха на Пловдивската епархия, митрополит Максим, при хасковския архиерейски наместник, иконом Тодор Найденов, окръжния управител – Стефан Серафимов, началника на 8-а Тунджанска дивизия – полк. Атанас Ватев, началника на хасковския гарнизон – Андрея Козаров, окръжния училищен инспектор Васил Салабашев, председателя на окръжната постоянна комисия Анастас Митев, хасковският градски кмет Ив. Мишков, председателят на  Окръжния съд – Коста Алексиев…” и изброени още дузина местни държавни служители, “и при членовете на комитета за отпразнуване на 700-годишнината от клокотнишкия бой между цар Иван Асен и гръцкия владетел Тодор Комнин /22/9 март  1930 г. в землището на с. Клокотница /Семизче/  се постави основният камък на възпоменателна колона в памет на този бой и за увековечаване паметта на великия цар Асен ІІ и неговите войници герои…” Документът продължава с изписване на пълния текст, който ще бъде изписан и на колоната.

Организираните тържества, както отбелязват и местните вестници, са небивали. Върволици от хора се стичат на мястото. Речи произнасят училищният инспектор Салабашев и ген. Лазаров. На втория ден тържествата се пренасят в Хасково, където в църквата “Св. Богородица” се отслужва тържествен молебен, а присъстващите хора са толкова много, че когато началото на колоната пристига при Паметника на незнайния воин на площада, краят й е още в двора на църквата. На площада, пред паметника се произнасят отново речи.

След тържеството се  нарежда народна трапеза в нарочно построен павилион и гостите изразяват своята приятна изненада от приготвените гозби. Денят продължава с тържествен парад, поздравления и речи, а на трапезата те се превръщат и в наздравици.

Дълго време след това в града се говори за тези шумни тържества, с които се отбелязва събитието, а след това тържествата са забравени, но възпоменателната колона е запазена и днес продължава да се издига в източния край на с. Клокотница, покрай шосето, за да напомня за събитията от 1230 година и подвига на Цар Иван-Асен ІІ и неговите войници.

AUTHOR

д-р Красимира Узунова

All stories by: д-р Красимира Узунова
X