МРАЧНИТЕ ТАЙНИ НА ХАСКОВСКИЯ ЗАТВОР ПРЕЗ ГОДИНИТЕ НА НЕГОВОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ

„Никой с нищо не може да излъже историята. Тя всичко вижда, тя всичко знае!” /в. Клас, бр.13, из материал „Съдът народен е съд на историята”, 15 март 1945/

След закриването на затвора, неговият архив изчезва. Когато шест десетилетия по-късно самата сграда също изчезва, с нея се заличава част от миналото на града.

Както всеки български окръжен център, в миналото Хасково също е имал своите наказателно-превъзпитателни институции. Точно такава роля е играел местният затвор. Изграден през 1885 г. в западните покрайнини на града, той се запазва и функционира до 1956 г. На територията му са изпълнявани екзекуции и други тежки наказания, дори и в годините, когато около външните му зидове вече е оформен квартал. След закриването му  сградата е обявена за паметник на културата и до 2015 г. той е сред най-интересните с миналото си обществени сгради в Хасково. В част от затвора е подредена  музейна експозиция на Окръжния исторически музей. С настъпването на промените в началото на 90-те години, експозиция престава да съществува. През 2016 г. затворът е разрушен, за изненада на повечето от гражданите на града. Остават само спомените за него, малко документи и съчинената през 30-те години песен, припявана от семкаджиите и хлапетата  по хасковските улици –„... В Хасково, в затвора на криминалните в двора” ….

/Затворът през 1943 г./

Къде са липсващите документи?

В модерната история на България има три епизода на унищожение на архиви – и при трите Хасково е особено засегнат. Първата е веднага след преврата на 9 септември, когато част от новоиздигналите се управленци унищожават следите от полицейското  си минало. Втората е през 1971 г. и се свързва с „търсенето на врага с партиен билет”. Тогава целият архив на Народния съд, МВР, Държавна сигурност и затвора заминава за София и вероятно част от него още тогава е унищожен. И третият епизод е масовото унищожение на останалите архиви, наредено от ген. Атанас Семерджиев през 1990 г.

Днес в Централизирания архив на ДС в Банкя могат да бъдат открити само частични документи и справки за Хасково и пограничния Хасковски окръг.  Остатъчна документация има и в ЦДА, попаднала във фонд 88 – Главна прокуратура, съдържаща  4712 архивни единици. Фондовите описи съдържат документи на Хасковския затвор през различни години. Неприятна изненада за изследователя, пропътувал 240 км до София, за да се запознае с този архив, е че сред страниците реално липсва документацията за затвора. Достъпни за разглеждане са около 50 листа справки за Народния съд и решенията на комисията по помилванията през 1946 г.

В годините преди 9 септември в хасковския затвор са изпълнени 3 екзекуции – на  войника Никола В. Пастърмов и кандидат подофицера Велко Тухчиев, през 1935 г. по скалъпено от военната прокуратура обвинение в участие във войнишка конспирация. Присъдите – смърт чрез обесване, се изпълняват в двора на женското крило, предварително изпразнено от затворничките. Тогавашният градски прокурор Гроздан Даскалов, присъствал на екзекуцията  разказва по-късно как  затворници започнали да чукат с налъмите си по решетките на килиите, щом разбрали, че ще има екзекуция. Шумът станал толкова страшен, че почти успял да заглуши последните думи на осъдените: „Да живее Царят!” Този спомен остава завинаги да тежи в душата на  Даскалов. Третата изпълнена смъртна присъда е на 7 октомври 1943 г. на ремсиста  Дяко Йорданов, по делото за изнасяне на оръжие от казармите заедно с Т. Хубенов и Д. Канев.

В Хасковския затвор през годините преди 9 септември попадат и доста колоритни личности, като известния македонски поет, общественик и политик Трайко Китанчев. Той лежи за кратко време през 1892 г. по обвинение в участие в покушението срещу своя бивш политически съратник и добър приятел Стефан Стамболов. От затвора на два пъти успява да избяга прочутият бандит Митю Ганев. В него излежава и дългогодишната си присъда комуниста Добри Терпешев – един от най-дейните организатори на комунистическите  метежи  през септември  1923 г. и през септември 1944 г.,  известен по-късно и като „най-простият ни държавник”. Осъден на смърт след атентата в „Св. Неделя”, като съучастник на Митю Ганев, присъдата му по-късно е заменена със затвор. Така той прекарва  12 години в Хасковския затвор. Полуграмотният Терпешев често се оплаквал, че  ръководството на затвора не му разрешава да чете марксистка литература. По-късно обаче, когато бившият затворник е вече с ранг на министър, простоватият и вечно усмихнат Бай Добри записва в автобиографията си, че именно в затвора се е образовал по въпросите на марксизма-ленинизма.

След  Девети, за кратко в Хасковския затвор попада губернаторът на Беломорието д-р Стефан Клечков. Той е заловен от гръцките партизани, които организират за него и други 15 българи специален процес, въпреки протестите на  законното гръцко правителство. Подпомагана от българските комунисти гръцка партизанска групировка ЕЛАС осъжда на смърт и убива по варварски начин изтъкнатия български държавник, като първо му изваждат очите, после го заравят до шия в земята, докато накрая го разстрелват.

/д-р Стефан Клечков/

В затвора са изпратени и всички подсъдими и впоследствие осъдени от Народния съд в Хасково. През април 1945 г. на градските гробища са изпълнени 10-те смъртни присъди, произнесени от V състав на Старозагорски народен съд. Тогава са екзекутирани полицейския комендант Стоян Овчаров, разузнавачите Трайко Пандов и Гено Абаджиев, началникът на ДС преди преврата Димитър Миленков, офицерът от полицията Страхил Ламбрев, полицаите Любен Георгиев, Пейчо Запрянов, Колю Канев и Иван Тенев. Десетата присъда е предназначена за околийския началник на Харманли Васил Златарев, но след като е жестоко осакатен, присъдата му е заменена с доживотен затвор.

Дъщерята на Пейчо Запрянов разказва в музея, че последната вечер преди екзекуциите осъдените са получили по-прилична храна и възможност да се сбогуват с близките си, а на сутринта стъпките им още личали по калната пътеката към гробището. Всеки смъртник е бил изправен до предварително изкопан гроб, пред дулата на наказателния войнишки отряд. Преди пушечния залп, единият от осъдените извикал към строените войничета да запомнят кой гроб на кого е, за да кажат на роднините им. Тези гробове остават безименни до 1992 г.

/Полицейският комендант на Хасково Стоян Овчаров в парадна униформа в София/

/от ляво надясно: Ст. Овчаров, Трайко Пандов и Димитър Миленков/

 

 

 

 

 

Смъртни присъди де факто получават още няколко наши съграждани, макар и не произнесени от Народния съд. Една от тях е на началника на дивизията полк. Велико Маринов, който е разстрелян още на 12 септември 1944 г. в двора на казармата от партизаните.  Пенсионираният офицер Дойчин Цъклев е убит преди началото на процеса. Такава е съдбата и на полицейския началник Иван Стоянов, а известната в града учителка Поля Григорова почива  по време на следствието, след като преживява нечувани издевателства в килиите на затвора.

В официално публикуваните присъди и документацията на затвора има известни разминавания. Справка на Народния съд по дело № 3/1945 – Хасково се вижда, че общият брой на подсъдимите 112 души е поправен с химикал на 82. От тях, се казва, че 10 получават смъртна присъда, 4 – доживотен строг тъмничен затвор, 25 души са осъдени на по 15 и 10 години, 29 души – на по-малко, 3-ма получават условни присъди, а 14 са оправдани. Справката е изготвена след произнасяне на присъдите и с подчертан текст най-отдолу е отбелязано, че 31 души от подсъдимите вече са починали, а имуществото им е конфискувано. През 1946 г. обаче, в затвора излежават доживотни присъди не 4, а 21 души, осъдени от същия V състав, по същото дело № 3/1945. Разминаване има и при присъдите от по 10 и 15 години строг тъмничен затвор. По затворническите списъци от 1946 г. те са 28. В края на 1946 г. в болницата в Хасково умира и осъденият доживот полицейски агент Иван Брайков. С него и официално произнесените 10 смъртни присъди, броят на елиминираните „бивши хора” става 42 души.

Азбучен списък на всички съдени от Народния съд от съставите в Хасково и Свиленград е публикуван на страницата на РИМ-Хасково

От подробната затворническа документация, се вижда, че общият брой на осъдените с ефективни присъди от хасковския Народен съд са точно 112 души. Затворническата администрация ги титулува „политически затворници” и ги държи разделени от криминалните. От тях, през 1946 г. са предложени за освобождаване 10 затворника, а присъдите на останалите са намалени с от 3 до 5 години. Всички доживотни присъди се заменят с 15 год. строг тъмничен затвор, тези с 15 години са намалени на 10 и т.н. От всички осъдени, 4-ма мъже са на възраст под 25 години, като един е само на 19. Обвинението срещу тях е едно и също за всички – противонародна дейност в полза на фашизма и преследване на народни борци. За повечето затворническите характеристики посочват, че затворникът се разкайва, държи се добре и е трудолюбив. Изключение правят 8 души, чиито имена са изнесени в отделен списък. Един от тях е Васил Желязков Колев от Ябълково, за който директорът с твърда ръка категорично отбелязва: „бивш цанковист, продължаващ и сега да говори срещу ОФ власт”, двамата фабриканти Коста Тодоров и Петър Михов, които получават незаличимо лошата характеристика „бивш фабрикант и голем чорбаджия, геметовец”. В групичката са и офицерът кап. Христо Найденов и фелдфебелът Георги Ангелов Христев.

Наред със съдените от V състав, в хасковския затвор излежават присъдите си 12 души от осъдените от  VII състав в Свиленград и 23-ма осъдени от други състави на Народния съд в страната. Всеки от тях е с тежка присъда – доживотен или 15-10 години затвор. Там излежава доживотната си присъда и осъденият от II върховен състав бивш депутат О.З. полк. Никола Генков.

/Манифестация на 24 май 1943 г. Най-отпред вървят полк. Велико Маринов и депутатът полк. Никола Генков/

Един опит за бягство белязва трагичната съдба на  Иван Маринов Гогов от Харманли, който е осъден на доживотен затвор от „Народния съд за съдене на военнослужещи и др. придадени към частите воглавявани от ген. Кочо Стоянов”. Бившият военен бяга от Хасковския затвор, заедно с още двама затворници през 1948 г. и се насочват към Харманли. Планът им за бягство през границата е осуетен от засада край града, при която и тримата са застреляни.

Хасковският затвор е обект на оперативен интерес от американското разузнаване. Секретни доклади в архивите на ЦРУ през 1953 г. разкриват детайли около работата му, ежедневието на осъдените и разпределението на затворническите помещения. В тях затворът е описан като масивна сграда с дължина около 100 м и ширина около 60 м. Затворническите килии са разделени на 3 сектора. Първият е секторът за политическите затворници с 9 килии, всяка с размер 4х4 метра. Вторият помещава криминалните престъпници с 10 килии. A третия е за следствените и затворниците, изведени на разпит. Последният разполага с цели 9 килии. Трите сектора са разделени от 4 метрови стени. От 9 септември поетапно затворите в цялата страна редуцират броя на политическите затворници, които следва да са добре изолирани от останалите. За такива затворници са създадени специални концентрационни лагери, а окръжните затвори, като този в Хасково, стават само междинна спирка. През последния етап от функционирането на Хасковския затвор, политическите затворници са държани в четирите килии на бившето женско отделение.

Затворът разполага с два карцера – летен и зимен. Те представляват малки помещения с размери 2 х 1,5 м и служат за изпълнение на дисциплинарни наказания. Летният карцер се намира между пещите на кухнята и парното отделение. В него температурата достига до 47 градуса. Зимният карцер е разположен в дупка, изкопана на около 50 см в земята.

Затворническият живот е разнообразен. Денят започва в 5 сутринта през летните месеци, и в 6 през зимните. Затворниците получават по две чорби и 400 гр. хляб на ден. Физзарядката е задължителна, както и ежедневните лекции по комунистическо възпитание. За да намалят присъдите си, повечето затворници работят в някое от затворническите „предприятия”. Хасковският затвор развива богата стопанска дейност и предлага на „питомците” си работа в зеленчуковата градина, свинарника, тухларната или на кариерата, намираща се извън затвора. Между 1944 и 1956 г. затворът става дом за много бележити хасковци: индустриалците Александър Рохов, братята Никола и Танчо Делитонев, Георги Чалбуров, братята Петър и Йовчо Михови, Иван Маразов , търговецът Сотир Цонев, инженерите Димитър Савов и Дечо Несторов Дечев, адвокатите Крум Икономов, Хр. Стоилов и Добри Митев, който е и бивш кмет на Хасково, адвокатът и бивш кмет на Свиленград Стойчо Старирадев, лекарят Константин Георгиев, анархистите Манол Васев и Делчо Василев, свещеникът Неделчо Жеков, николапетковистите Димитър Стоянов, Христо Запрянов, Георги Апостолов и Иван Толев и много други.

/адвокат Кр. Икономов/

През 1948 г. в затвора е изпратено цялото семейство на легионера и водач на хасковските горяни Илю Панев. За повечето „народни врагове” затворът е сборен пункт, мястото от където групово са извозвани към някой лагер.  Но за други е лобно място, например за осъдения на смърт през 1952 г. земеделец Лилян Димитров.

През 1946 г. в Хасковския затвор има 183 осъдени – 94 души, осъдени от Народния съд и 49 души, осъдени за спекула и черноборсаджийство и 40 осъдени за криминални престъпления.

Сред криминалните могат да се преброят 13 предумишлени убийства и 1 по непредпазливост, 15 кражби и 1 въоръжен грабеж, 3 за блудство и 7 други престъпления (вземане на подкуп, фалшификация на документи, побой). Криминалните престъпници получават присъди до 10 години затвор, но повечето са помилвани и излизат след 1 или 2 години. Същият размер на присъдите получават осъдените за спекула, т.е. за продажба на стоки на по-високи от нормираните цени или укриване на нарядни стоки. По всичко личи, че тогавашната правораздавателна система третира убийците по-благосклонно от производителите и търговците, нарушили нарядната система, тъй като при втората група затворници, помилванията са по-редки. Най-високите присъди и с най-тежък затворнически режим остават съдените от Народния съд и осъдените за обида или разпространение на слухове по адрес на властта.

Историята на Хасковския затвор крие все още много мрачни тайни и тъжни човешки съдби, които с разрушаването на сградата не изчезват, а остават за поука и за спомен от миналото на нашия град.

AUTHOR

Д-р Веселина Узунова

All stories by: Д-р Веселина Узунова
X