Нестор Марков – будителят, който се опълчи на двама монарси

Възрожденецът отказва на Александър I да касира изборите, а на Фердинанд – да му предостави остров край Пловдив за лични нужди

През 2021-ва се навършват 185 години от рождението на Нестор Марков и 105 години от неговата кончина. Той е роден в хасковското село Криво поле и е познат повече като книжовник и автор на учебници и речници.
По-малко е известно е, че Нестор Марков е бил и добър управленец и е ръководил няколко окръга. За много днешни управници той може да служи за пример заради верността си към закона и отстояването на истината и народното благо.
През 1882 г. в Княжество България се провеждат избори за окръжни и градски съвети. На повечето места печелят представители на Либералната партия. От своя страна консервативните кръгове, подкрепяни от Александър I, правят опити да касират изборите. На натиск са подложени местните окръжни управители. Сред тях е и окръжният началник на Велико Търново. Консерватори се опитват да го придумат да анулира вота. Дори самият монарх заявява, че е готов да подпише указ за касиране на изборите в старопрестолния град. Окръжният управител обаче не се поддава на натиска и представя на княза указ за признаването им. След кратко колебание и разбирайки, че търновският окръжен началник няма да наруши закона, монархът подписва указа за утвърждаването на вота в Търново. Името на чиновника, останал верен на народната воля, е Нестор Марков.
За будителя Нестор Марков е писано много, като най-вече се набляга на неговата просветна и книжовна дейност. Рядко обаче се споменава факта, че като държавен чиновник той е бил подложен на натиск от двама монарси да погази истината. Марков обаче отказва да угодничи и пред княз Александър I, и пред княз Фердинанд. Всъщност целият живот на възрожденеца е една борба – за отстояване на българщината, за български училища и църкви, а след Освобождението – за спазване на законите. Преследван е, задето преподава на български, дори се опитват да го убият, да го вкарат в затвора… Нестор Марков не се огъва пред изпитанията през 80-годишния си живот.  Публикацията няма за цел да идеализира живота и делото на възрожденеца. И той като всеки човек си има своите грешки и необмислени постъпки.
Началото на житейския път на Нестор Марков е през 1836 г. в хасковското село Иробас (Криво поле). Той е най-голямото от петте деца на заможна фамилия. До 12-та си година расте на воля, слушайки разкази и легенди край огнището. Малкият Нестор е сред първите ученици, записани в българското училище в Иробас. Даскал Сево Делчев бил строг, държал в ръката си камшик, който веднага влизал в действие, ако някой ученик сбъркал или не внимавал. До 1855 г. Нестор Марков учи в Иробас, като накрая е издигнат за помощник на даскал Сево и му помага в обучението на изоставащите ученици. Макар че бил най-големият син в семейството, от когото се очаквало да поеме делата, Марков получава родителската благословия да учи. Следващите две години той продължава учението си в Горски извор. След като завършва местното училище, младежът получава тапия за даскал и се връща в родното си село, където започва да преподава срещу 400 гроша годишно. Защитник на българщината, младият учител е категоричен, че в училищата трябва да се учи на български, а в църквите да се проповядва на роден език. Тази му позиция предизвиква недоволството на гъркоманите. Въпреки това примерът на Нестор Марков е последван и от съседните села, където започват да се отварят български училища и да се градят църкви.
Учителят от Криво поле се противопоставил открито не само на гъркоманите, но и на местните турци, които искали българите да им работят на ангария. Възникнало напрежение. Марков бил принуден да напусне родното си село и да замине за Хасково, за да продължи да учи чужди езиците. Амбицията му е да усвои най-вече френския до степен да го преподава, а така също турски и гръцки. След тригодишен престой в Хасково решава да замине за Рилския манастир. На път за светата обител той и спътника му калугер са нападнати от бандити. Нестор е ранен в крака и се връща в Пловдив да се лекува. Кривополчанинът остава в града под тепетата до 1863 г., когато заминава за Харманли. Там му е предложено място на учител. Нестор Марков учи децата не само на четене, писане и смятане, но и на патриотични песни, като „Вятър ечи, балкан стене“.
По идея на даскала погърчената местна църква „Св. Атанасий“ била отново побългарена. Една нощ заедно със съмишленици и зидари, той обърнал плочата на  храма, така че да се вижда отново българският надпис. Гъркоманите побеснели и поискали да се върне гръцкият надпис, но срещнали отпор, при който някой от гърчеещите се българи били изхвърлени през прозорците на храма. Гъркоманите настоявали пред властите за физическото ликвидиране на Марков, но пашата не искал да си сложи такъв грях на душата и казал. Той обещал, че ще махне непокорния учител, пък те щом толкова искат, сами да се заемат с убийството му. Речено-сторено. Гъркоманите наели две момчета, които два месеца дебнели даскала. Затова харманлийци решили, че по-добре ще бъде Нестор Марков да напусне града и да се върне в Хасково. Двама другари го проводили до покрайнините на Харманли. Наемните убийци също го последвали, за да го убият в пущинаците. Край сегашното село Подкрепа обаче Марков срещнал овчарина Марчо, за когото се носело слух, че бил хайдутин от четата на Ангел войвода. Даскалът му обяснил, че бяга от преследвачи. Чобанинът го упътил към Хасково и обещал, че ще се справи с наемниците. Когато те стигнали при пастира и заразпитвали за учителя, той успял да ги спре. Така Нестор Марков стига необезпокояван до Пловдив, където учи при Йоаким Груев. След година се установява в Хасково, но гъркоманите не забравили за неговите деяния и започнали да пишат доноси до властта, че учи населението на бунтовни песни и неподчинение. Изправили Марков пред пловдивския съд, но се оказало, че песента била протестантска. Хасковци пък събрали 50 лири рушвет за одринския валия, за да бъде по-снизходителен. Учителят бил оправдан, върнал се в Хасково, но гъркоманите отново се надигнали. Тогава по съвет на Йоаким Груев той заминава за Плевен, където става главен учител. Там неговото име се свързва с откриването на девическо училище, създаването на читалище „Съгласие“ и театрална трупа. От 1873 г. Нестор Марков е учител в Априловската гимназия в Габрово. Той е сред тримата преговарящи  с  Фазлъ паша, който след потушаването на Априлското въстание възнамерява да влезе с войската си в града и да го опожари. Благодарение на Марков и другарите му Габрово е спасен от опустошаване и грабежи.
През есента на 1878 г. кривополецът е назначен за секретар на окръжния управител на Хасково, а малко по-късно и за префект на окръга. Оглавява и хасковския комитет „Единство“. Пред него стои задачата да неутрализира действията на турски банди и опитите им да дестабилизират хасковския регион, като по този начин покажат, че местната администрация не може да осигури ред и спокойствие. Нестор Марков влиза във връзка с Капитан Петко Киряков и го да дойде в Хасковско заедно с четниците си, за да спаси региона от османските разбойници. В писмо до войводата Марков съобщава, че комитетът разполага с пушки и патрони, но му трябват обучени хора, които да се противопоставят на нахлуването на 16 000 башибозуци. Капитан Петко откликва на призива за помощ и разполага своята чета по най-невралгичните точки на окръга. В продължение на три месеца прочутият войвода и четниците му не позволяват този район да бъде ограбен и опожарен. Заслугата за спасяването на Хасково е заслуга на  местния комитет „Единство“ и неговият председател.
На 24 май 1879 г. Нестор Марков е назначен за префект на Стара Загора. На 24 септември е положен основният камък за възстановяването на града, опожарен от турската войска по време на освободителната руското-турска война. По времето на Нестор Марков чешкият инженер Либор Байер изготвя проекта за преустройство на града с широки и прави улици.
През 1882 г. Марков е назначен за окръжен управител на Търновски окръг, където изборите са спечелени от либералите. Кривополецът е подложен на натиск от консервативните кръгове и княз Александър да касира вота. Марков обаче отказва, защото изборите са проведени според закона. В крайна сметка князът е принуден да подпише указа за редовността на изборите в Търновско.
Като проводник на проруската политика Марков е назначен от ген. Соболев за временно изпълняващ длъжността министър на вътрешните работи, докато титулярят е в Петербург, за да присъства на коронацията на новия руски владетел – император Александър ІІІ. Следва назначаване за окръжен управител на Русе и депутатски мандат в ІІІ-то ВНС.
През август 1901 г. Марков е назначен за окръжен управител на Пловдив. За окръжните съветници той е: „нашият честен и справедлив управител“. Определението е точно, защото той се противопоставя не само на княз Александър, но и княз Фердинанд. Монархът иска Нестор Марков да му предостави един от островите по река Марица, където да ловува. Окръжният управител не се подава на натиска и парцелът и занапред си остава държавна собственост. През 1903 г. Марков напуска поста на окръжен управител на Пловдив.
Година по-късно той се пенсионира, установява се в София и до края на живота си се отдава на съставянето на френско-български речници и книжовна дейност. Нестор Марков умира на 24 декември 1916 г.*

*По-подробно можете да прочетете за живота и делото на възрожденеца в книгата на Недялко Димов и Тянко Вълчинов „Нестор Марков – от Криво поле до Париж“,  Хасково, 2013

AUTHOR

Милен Вълчев

All stories by: Милен Вълчев
X