През август 1924 г. в Женева, представители на 54 държави в Европа, под егидата на Обществото на народите /ОН/ подписват Женевската декларация за правата на детето и определят 1 юни за Ден на детето. При съставянето на документа и приетите с него права се изхожда от факта, че детето, поради физическата си и умствена незрялост, се нуждае от специални гаранции, грижи и правна защита както преди, така и след раждането си.
Още през 1924 г. българското дружество на Червения кръст, ръководено от проф. Стефан Ватев е поканено да избере двама представители, които да участват в международен конгрес за закрила на децата, посветен на приложението на Женевската декларация и на помощта за децата на Балканите (бежански, гръцки и турски деца), децата в кавказките републики, руските и украински деца. На конгреса проф. Стоян Ватев настоява за спешна подкрепа от страна на Международния съюз за бежанските деца в България поради и без това крайно тежката ситуация в страната. Така се осъществява идеята и в България да бъде създаден Съюз за закрила на децата, който да се ръководи от принципите на Женевската декларация, да привлече международни помощи за децата и да обедини усилията на различни институции.
През месец юни 1925 г. Съюзът за закрила на децата в България е учреден под покровителството на Нейно Величество царица Йоана, а за негов председател е избран проф. Ватев. За кратко време в страната са създадени съюзни поделения, които да провеждат различни инициативи. През 1926 г. Съюзът има 8 клона в България, през 1932 г. те са 249, през 1936 г. − 910, а през 1937 г. − 1131. За създаването на местните клонове Съюзът разчита особено много на учителите, а след 1934 г. и на подкрепата на местната власт. В дружествата се привличат също свещеници, занаятчии и земеделци.
На първо време Съюзът обединява 22 дружества и организации като Български женски съюз, Български учителски съюз, Дружеството за безплатни ученически трапезарии, дружествата за борба с детската престъпност, дружество „Евдокия“ (яслите) и др. Те всички се включват активно в борба за защита правата на децата в България и в подкрепа на онези деца, които животът е откъснал от семействата и ги е запратил по „кривите” пътища на престъпленията.
В Хасково от 1925 г. започва да се отбелязва 1 юни − денят на детето. Инициатори за това стават местните граждански организации и на първо място Червеният кръст и създадената организация Съюз за закрила на децата. Важно място в дейността на съюза както и отбелязването на този празник заема д-р Върбан Герджиков, дългогодишен главен лекар на хасковската държавна болница, изключително популярна и уважавана в града личност. Обикновено този празник се организира на площада пред паметника. В него участват всички представители на държавни и общински учреждения и много граждани. Зад празника обаче стоят усилията на неуморния д-р Герджиков и неговите съмишленици в грижата им по подпомагане на бедните деца в града и опазване на детското здравеопазване и главно по изхранването на децата.
Честване Денят на детето в Хасково, 1936 г. В средата д-р Върбан Герджиков
Идеята за закрила на децата в Хасково има своите дълбоки корени в християнската религия и свързаната с нея обществена благотворителност.
Още в началото на ХХ в. в Хасково е създаден приют за сираци, който носи името на Св. Иван Рилски. В него постъпват обикновено сирачета и обитателите му се увеличават особено след Балканските войни и Първата световна война. Финансирането на дома е част от неголемия бюджет на общината, а по време на големи празници като Рождество Христово и Възкресение Христово към сиропиталището се насочват дарения и на по-богати местни търговски и промишлени фирми и частни лица. Особена грижа на общината в тези години е да издържа сиропиталището, да осигури подходяща сграда за приюта, средства за храна.
Детска трапезария в Хасково, 30-те години на ХХ в.
В това отношение много по-добре са се справили в Свиленград. Там Алекснадръ Кипров успява да издейства от държавната власт необходимите средства и свиленградчани издигат прекрасна сграда за децата-сираци от войните, а към нея е отделена площ за зеленчукова градина. По-късно тази сграда е взета и използвана за нуждите на ГК на местната организация на БКП.
Създаденият в Хасково клон на Съюза за закрила на децата се насочва главно към проучване на здравето и храненето на децата, организиране на трапезарии, на забавачници за децата на работещите майки, организиране на летни колонии, грижи за бедните майки, беседи за отглеждането на децата, посещения по къщите с оглед на детската хигиена и здраве, настаняване на сираци, болни деца и деца с проблеми в развитието си, празнуване на Деня на детето и събиране на помощи.
Трапезария за бедни деца в Хасково
Организацията започва да подготвя собствени кадри: учителки − съветнички, ръководители на детски игрища, социални работнички и т.н. Така наред с утвърдените професионалисти и дейци на благотворителността, Съюзът привлича и много млади хора. В това отношение в Хасково за пример може да се посочи дейността на учителя по физкултура и ръководител на спортното младежко движение Иван Петканов.
Дейността на Съюза се финансира чрез помощи, постъпления от Деня на детето, от частни дарения и от международни институции за закрила на децата. Членовете на местните и централни дружества работят безвъзмездно и доброволно.
През 1936 г. е свикан Първият балкански конгрес за закрила на децата в Атина, а през 1938 г. – вторият в Белград. Българският съюз участва активно в подготовката на двата конгреса. Те стават повод да се опознаят дейците на благотворителността и грижите за деца в отделните балкански страни. В навечерието на войната местните клонове на Съюза започват да преустройват дейността си с оглед евентуалните опасности на войната. Големите градове търсят възможности за настаняване на деца в по-малки селища.
След 9 септември 1944 г. СЗДБ не е разпуснат веднага, но дейността му постепенно замира. По това време Съюзът има над 3000 организации с около 150 000 участници. Той направлява дейността на 4 380 трапезарии, 1 870 дневни детски дома, 121 летовища, 41 сиропиталища и пр. Официално организациите на Съюза за закрила на децата в България са разпуснати през 1951 г.
През изминалите десетилетия независимо от политическата система и управлението на страната, децата и грижата за тях са поставяни на вниманието на обществото, защото на децата принадлежи бъдещето и колкото един народ инвестира по-добре и мъдро във възпитанието и образованието на децата, толково по-добро бъдеще ще очаква за страната си.
