Политиките по благоустрояване и мерките на ОФ за справяне с жилищната криза в Хасково /1944-1956/

Главната улица през 1958 г.

Скоро след преврата на 9 септември 1944 г. хасковската общинска управа възобновява работата си. Общинският съвет е разпуснат и на мястото на досегашните общински съветници са поставени хора, посочени от местните структури на ОФ. За първи кмет на Хасково е избран бившият политзатворник тютюноработникът Георги Даскалов /1895-1969/. Той е член на БКП от 1919 г., секретар на ОК на БКП между 1925 и 1927 г., избран е за ЦК в Берлин през 1928 г. и е партизанин от отряд „Асен Златаров”. Сред помощниците си Даскалов избира доскоро изпълняващия длъжността кмет на града Тодор Илиев, като човек с леви убеждения и дългогодишен управленски опит. По време на кратката си служба като кмет, Даскалов се проявява като нерешителен, посредствен и некомпетентен ръководител и оставя важни решения на заместника си Илиев. Работата на общината е допълнително затруднена от липсата на средства и специалисти, за които държавната служба е станала непривлекателна. ГК и ОК на БРП/к/ посочва с своите протоколи, че изпитва „голяма липса на дисциплина сред членовете”[1], а слабата партийна ерудиция пречи за осъществяването на поставените задачи: укрепване позициите на правителството на ОФ, справяне с глада, епидемиите и безработицата, строителството на ключови обекти и инфраструктура за града, рестарт на местната промишленост и селско стопанство. В това отношение политиките на ОФ в Хасково следват  последователно  зададения  от централата курс: издигане на работническата класа и нейното материално осигуряване при изпълнението на тези задачи.

Въпреки строго партийната кадрова политика, трябва задължително да отбележим огромното усърдие на първите ръководства на ГК и ГНС да изградят Хасково като благоденстващ и културен град. Нека не забравяме, че с малки изключения, тук става въпрос за колектив от необразовани хора от бедни семейства, каквито основно е привличала комунистическата идеология. Общината се възползва от закона за трудовата повинност, за да набави работна ръка за изпълнението на неотложните инфраструктурни обекти. Общинската управа е поставена под силен обществен натиск заради възникналата „жилищна криза” от прииждащите от селата хора и огромният брой бездомници в града. Правителството отпуска недостатъчно средства за изграждане на работнически блокове, за които Общината определя парцел от 13 дка в североизточните покрайнини на Хасково, в непосредствена близост до тогавашната земеделската гимназия. В духа на провежданата от ОФ политика кметът Даскалов и екипа му присъединяват към града  погранични парцели с оглед на бъдещата индустриализация и урбанизация, макар проектът за първите работнически блокове да не се осъществява. Въпреки всички трудности, през декември 1944 г. Общината приема да построи хижа на връх Мечковец – местността, където са се укривали партизаните от отряд „Асен Златаров”.

Неизвършената работа по основни направления става причина за първите конфликти между кмета и общинските съветници. По повод доклада за първата пълна година от избирането на новата управа – 1945 г., съветникът Гавраил Карев разкритикува кмета Даскалов, че за година и половина в града нищо не е направено. Критиката е насочена към техническото отделение, където не работи нито едно техническо лице и въобще не извършва дейност, към социалната служба и зле разпределените средства сред най-бедните, към общинската милиция, която охранявала само входа на общинския дом и телефонната централа, към състоянието на хигиената в града, където „по улиците течат нечистотии и никой не ги вижда”[2] и др. В изказванията си съветникът Г. Карев отбелязва, че кметът е твърде възрастен, а пом. кметовете не си вършат работата. Гневът му е допълнително подсилен от липсата на подкрепа за предложението му общината да развива стопанска дейност  „в духа на времето и указанията отгоре”, на които Г. Даскалов възразява, тъй като общината не разполага с нито един инженер и архитект.[3] В своя защита кметът поставя въпроса за споделената отговорност на цялото общинско ръководство: „С прискърбие констатирам, че моят пръв помощник др. Илиев не ме подкрепи в провеждането на ОФ политика”, заявява той и допълва, че много от проблемите на града са наследство от управлението на Т. Илиев. Междувременно Георги Даскалов бива избран за народен представител във ВНС  и на 8 ноември 1946 г. длъжността кмет на временната общинска управа е поета от брястовския учител Димо Атанасов.

Бюджетният недоимък съпътства работата и на новия кмет и той предприема друг подход  при набавянето на средствата за строителство и благоустройство. Решено е всички видове вина и спиртни напитки, произведени или внесени в Царството да се обложат с данък и със събраните средства да бъде построено едно пълно основно училище в уч. Стари.[4] Предвижда се училището да е модерно, с 20 класни стаи и да поеме растящия поток от ученици в хода на процеса на индустриализация. Между 1946 и 1948 г. Градският народен съвет приема амбициозен четиригодишен общински план за благоустройството на града. Списъкът с обектите е впечатляващ:  преустройство на Градския народен съвет и завършване на сградата на фабрика „Хасковска прежда”, ремонт на театъра, изграждане на склад на Тютюневия монопол, довършване строителството на Пощенската палата и сградата на мъжката и девическата гимназия, изграждане на сграда на основно училище в уч. Стари и 3 дневни детски центъра, сграда на поликлиника, разширяване на старческия дом, павиране на няколко основни улици, изграждане на мост над реката пред Съдебна палата и работнически жилищни блокове.[5]

За разлика от други по-големи градове, Хасково понася периода, непосредствено след 9 септември особено тежко, тъй като приоритетното за ЦК строителство на Димитровград, Мадан и Рудозем отклонява квалифицирания технически персонал и финансиране за ключовите обекти за града. Обезпокоен от недостига на средства, кадри и материали, в началото на 1948 г. кметът Д. Атанасов предлага въвеждането на извънредна трудова повинност на всички граждани на Хасково за приключването на планираните строителни работи по изравняване на улици, поправки на чешми и кладенци, мостови съоръжения, заскаляване на реката и залесяване на местността Кенана.[6] С изключение на някои належащи ремонти, към април 1949 г. все още не са завършени нито сградата на Пощенска палата, нито гимназията, а единствено е построен на груб строеж един жилищен блок от планираните 4. Ново здание за Тютюневия монопол така и не се изгражда. На своите страници местният вестник „Народна борба” отбелязва печалната равносметка, че за първите 5 години от управлението си народната власт е съумяла да построи единствено един  модерен  клозет до Халите.[7] В публикацията липсва иронична конотация, тъй като иронията е крайно непопулярна в социалистическата журналистика. На практика, обаче, до 1949 г. в Хасково е завършен първият от четирите планирани дневни детски центрове, които са важна част от програмата на Градския съвет. Изграждането на повече детски градини и ясли променя изцяло обществената роля на жената и я преобразява в работничка и чиновничка. На много работни места жените започват да изместват мъжете. Именно по повод на социалните и благоустройствени политики хасковските комунисти претендират, че направеното от тях за няколко години е повече от направеното от предишния режим за 100 години.[8]

Въпреки постоянния недостиг на средства Градския народен съвет влага всички свои усилия в благоустрояването на града и изготвянето на градоустройствен план. Бившата общинска гора „Кенана” е определена за горски парк, „за да има къде работниците от Хасково да прекарват седмичната си почивка”.[9] Завършени са много от планираните улици. Части от квартали са водоснабдени и включени към градската канализационна мрежа. С новоизградената улична мрежа градът приема съвременен облик и както се казва в протокол на ГНС: „пулсът на центъра се чуствува в периферията”. Замислят се проекти, които не само да благоустрояват, но и да разкрият естетическия потенциал на града: „хубава идея е ако се направи улицата на гората, защото ще дава красиво впечатление за онези които идват в нашия град”.[10]

Междувременно съществуващата от десетилетия в Хасково жилищна криза се задълбочава. Върху градската управа и хасковския ОФ комитет се упражнява огромен обществен натиск да бъде осигурен подходящ подслон на нуждаещите се хасковски работници и техните семейства. Замислената работническа жилищна част в покрайнините на града от кмета Даскалов пропада още през 1947 г. и то не само поради липса на ресурси за построяването й. Продължителното внушение, че ще има привилегии за по-добро жилищно настаняване на работниците дава не особено желан резултат и разразилата се жилищна криза се превръща в надпревара за домогване до най-хубавите жилища в централната част на града. Общинската управа предприема няколко значими стъпки за бързото разрешаване на  жилищната криза. На първо място, изместване и обособяване на търговската площ и забрана за изграждане на временни търговски постройки извън нея. Отчуждават се пустеещи парцели в центъра или такива, служещи на пътуващи търговци, за да могат да се набележат подходящите места за бъдещите учреждения. На второ място, съставяне на подробен устройствен план и подготовката на града за окръжен център. На трето място, активна работа по отчуждаване на градски имоти по силата на приетия закон за отчуждаване на едрата градска собственост.

Със закона за отчуждаване на едрата градска недвижима собственост, обнародван през април 1948 г. в Хасково се извършва произволно изземане на жилища, дюкяни и парцели. С изменение на Закона за жилищния съд през същата година в Хасково се създава комисия към Народния съвет, която определя имотите за отчуждаване. Доколко съществува някакъв критерий какво се подразбира под „едра, покрита градска собственост” и защо често пъти обект на отчуждаване стават селски имоти или незастроени парцели, никъде не се разяснява. Председателят на комисията има правомощията на съдия и решенията му са окончателни. Местният вестник „Народна борба” публикува тези решения и след бърз преглед става ясно, че основно се изземат имотите на опозиционно настроени хора.[11] През лятото на 1949 г. се създава ОСП „Жилищен фонд”, който да стопанисва придобитите от ГНС жилища и дюкяни.[12] Много от имотите Общината ремонтира за собствена сметка. Една малка част от тях ГНС отдава под наем, а другата по-голяма част са преотстъпени безвъзмездно на членове на новия елит или на различни партийни структури. От Жилфонд отбелязват лошото състояние на сградния фонд и нуждата от много спешни ремонтни дейности.

В периода 1948-1949 г. ГНС определя жилищната криза като голям проблем на града и отбелязва, че от една страна тя е по вина на самата община, позволила на много учреждения да  се настанят в жилищни сгради. Това се явява като индиректно признание за прекалено раздутия бюрократичен и партиен апарат на новата власт и произтичащите от него проблеми и неудобства. От друга страна, големите очаквания на работническата класа към управляващите за осигуряването на по-добри условия на живот дават своето отражение. Стотици семейства подават заявления към Жилищната комисия за устройване, като желанието на всички е да живеят в центъра на града. По данни на Градския съвет подадените молби през 1948 г. са 862, а към средата на 1949 г. са вече 1372. Друга съществена група са военослужещите от дивизията и ДС, чиито семейства заемат цели къщи.[13] Жилищната комисия взема решения за настаняване на работещи в града без жилища в домовете на хасковски граждани, без да търси съгласието им. По този начин собственикът на жилището е често принуден да го дели с непознати. Често явление през периода е настаняването на 5-6 членно семейство в една стая.

След 1951 г. Жилфонд стопанисва имоти на стойност 500 млн. лв. Към предприятието са предадени и двата хотела – 1 първокласен с 46 стаи и 1 второкласен с 86 легла. Любопитен факт е отразен в документите, че заради недостига на легла в окръжния град, Жилфонд е често принуден да настанява по двама посетители на легло.[14]

През първата половина на 50-те години в центъра на Хасково изникват първите блокове за настаняването на работници и служители. На база на изготвения градоустройствен план председателят на ГНС Д. Атанасов, а след него и Хубен Ванчев и Йордан Иванов въвеждат строг режим на застрояване в централната градска част като премахват всички временни, паянтови постройки, ползвани в миналото за търговски обекти и на тяхно място планират построяването на масивни обществени сгради и жилищни блокове. Много по-късно, при развитието на градската транспортна мрежа Хасково се сдобива с няколко нови жилищни комплекса в покрайнините на града като ж.к. „Тримата ремсисти” (дн. „Бадема”) и „Орфей”. С тези свои действия ГНС слага край на дългата жилищна криза, а градът приема своя съвременен облик.

 

 

[1] ДА-Хасково, Ф12Б,оп.1,а.е.2, с.55

[2] ДА-Хасково, Ф934,оп.1,а.е.3, сс.13-15

[3] ДА-Хасково, Ф934,оп.1,а.е.2, с.295

[4] ДА-Хасково, Ф934,оп.1,а.е.2, с.179

[5] ДА-Хасково, Ф12Б,оп.1,а.е.33, с.70

[6] ДА-Хасково, Ф934,оп.1,а.е.6, с.68

[7] В. „Народна борба”, бр.273, 1949 г., с.3

[8] ДА-Хасково, Ф934,оп.1,а.е.9, сс.66-67

[9] ДА-Хасково, Ф934,оп.1,а.е.9, с.85

[10] ДА-Хасково, Ф934,оп.1,а.е.9, сс.66-67

[11] „Народна борба”, бр. 215, 1948 г.; бр. 237, 1949 г.

[12] ДА-Хасково, Ф934,оп.1,а.е.9, с.46

[13] ДА-Хасково, Ф934,оп.1,а.е.9, с.62

[14] ДА-Хасково, Ф12Б,оп.1,а.е.117, сс.10-11

AUTHOR

Д-р Веселина Узунова

All stories by: Д-р Веселина Узунова
X