На кратко за Хасковската болница

В тези дни на изпитание, когато отново разчитаме на медиците да ни спасят от поредната епидемия, нека се върнем назад във времето. С помощта на снимките и фактите да направим една ретроспективна разходка, посветена на първите стъпки свързани със здравеопазването в Хасково.
Преди Освобождението на града през 1878 г. местните жители са разчитали да бъдат лекувани най-вече от непрофесионални лекари, чакръчии, баячи и др. Единствените специалисти са били аптекарите, а първият в Хасково е – Христо Златаров – баща на проф. д-р Асен Златаров. Като първи градски лекар, най-вероятно през 1879 г., е назначен англичанинът д-р Вон. Към румелийската милиция пък бил назначен военният фелдшер Данаил Гареликов – руснак, оженил се за хасковлийка и останал в града ни.
Хасковската болница е основана най-вероятно през 1888 г., а за неин първи управител бил назначен д-р Лондон. Всъщност лекарят с фамилия като столицата на Великобритания е руснак. Той за кратко е начело на лечебницата, защото веднъж, докато бил на обиколка из околията файтонът му паднал от един мост. Лекарят получил тежки травми, в резултат на които починал.
През 1894 г. е заложен първият камък на строителството на болница в Хасково край пътя за Харманли. През 1901 г. тя е оглавена от д-р Върбан Герджиков. Той е най-дълго управлявалият болницата директор – цели 26 години. По негово време се изграждат повечето сгради на болницата. Прието тя да бъде разделена на павилиони. Така имало по-малка опасност заразите да преминат от едно отделение в друго. А те хич не са били малко, дори общината закупила специална дезинфекционна машина. Но лекарите по това време трябвало да се борят с доста повече епидемии – коремен тиф, петнист тиф, скарлатина, шарки, дизентерия, дифтерит. Към тях скоро се прибавя и грипът. Първата пандемична вълна е от 1918-1920 г. Осем години по-късно градът е застигнат от нова епидемична вълна от инфлуенца – затворени са кината и други обществени сгради. До началото на Балканските войни хасковската болница разполага с пет павилиона и отделно арестантско отделение. Те са обградени с парк, а така също има и параклис, носещ името на „Св. Иван Рилски“.
Много хора си отиват от туберкулоза. Затова едно от най-важните отделения в хасковската болница е било гръдоболното, в което са опитвали да лекуват заболелите от охтика.
Хасково може да не е разполагал през десетилетията с най-модерната болница, но пък затова в нея винаги са работели лекари готови на всичко, за да спасят своите пациенти.