На 2 юни се навършват 90 г. от откриването на паметника на Незнайния войн в Хасково

В началото на 20-те години на миналия век, българският народ преживява две тежки национални катастрофи и остра вътрешна политическа криза. Населението има нужда от национален идеал, който да вдъхне надежда в душите на хората. Тогава погледите се обръщат назад към отминалите войни и героизма на българската армия. На много места в страната се издигат военни паметници. В Хасково запасните офицери и подофицери предлагат централния градски площад да бъде украсен с военен паметник, възвеличаващ подвига на офицерите и войниците от 10-и пехотен родопски полк.
На 23 март 1924 г. на тържественото отбелязване 11-годишнината от победата при Одрин, окръжният управител, о.з. подполковник Кирпиков оповестява предложението и призовава хасковското гражданство да подкрепи тази идея и да се открие подписка за събиране на необходимите средства. Местният вестник “Родопска звезда” откликва на своите страници:”Днес 26 март – 11-годишнината от Одринската прослава, родолюбиви хасковски граждани с цел да увековечат паметта на загиналите свои съграждани от Хасково и окръга взеха благородната и високохуманна инициатива да се изгради без отлагане един скромен паметник на “незнайния български войник”. Още с откриването на подписката са събрани 75 000 лв.” Дарителската инициатива се разгръща в широка обществена дейност за изграждането на паметник и на 14 юни 1924 г. “Хасковски окръжен вестник” публикува Окръжно № 3181, в което обявява съставянето на Комитет за събиране на дарения от частни лица, дружества, общини и др. за набавяне на необходимата сума. Съобщението уточнява: “Мястото на общия паметник се избира в Хасково, като окръжен град и седалище на онези славни полкове, под знамената на които са извършили своите дивни подвизи нашите незабравими юнаци. Градската община отпусна мястото на най-хубавия площад в града – пред Окръжното управление. Граждани – търговци, занаятчии, дружества и учреждения от града внесоха и записаха своите дарения.”
Осъществяването на идея за изграждане на паметник добива широка гражданска популярност. Общинската управа приветства инициативата на гражданския комитет и се надява, че с построяването на паметника не само ще бъде увековечен подвигът на загиналите във войните хасковски граждани, но и ще бъде украсен центъра на града.
Подготовката за издигането на войнишкия паметник на централния градски площад е събитие в обществения и културен живот на града, още повече, че това става в момент на силна политическа конфронтация в българското общество.
През март 1925 г. “Хасковски окръжен вестник” отправя призив към гражданството:”Да издигнем паметник!”, и с известна тъга и възмущение отбелязва: На този площад, наречен “Площад на свободата” от много време вместо паметник стърчат десетина дъбови кола, на които е окачена бодлива тел, донесена от някоя фронтова линия, сякаш да не позволят народната памет да отмине в забвение подвига и имената на геройски загиналите в грохота на боевете български войници”. Сумите, дарени от различни организации и частни лица възлизат вече на 300 000 лв. Решението на инициативния комитет е строителството да започне през лятото на 1925 г., като се предвижда стойността на паметника да достигне около 1 млн.книжни лв. Комитетът обявява чрез “Държавен вестник” търг с тайна конкуренция за проект на паметника.
На 17 март 1925 г. определеното за конкурса жури разглежда няколко представени проекта. Без да присъжда първа награда то се спира на два проекта. Единият е на Пейчев-Иванов, премиран с 10 000 лв., и на Тома Делирадев, премиран с 7000 лв. При обсъждането на двата проекта, първият, макар и спечелил по-голямата награда е отхвърлен, като се преценява че централната фигура е слаба, а второстепенните фигури представляващи лъвове са без пропорции. Аргументите за избирането на този проект са в неговата дълбока символика внушавана чрез изваяните фигури.
Одобреният и приет за изпълнение проект на младия тогава скулптор Т.Делирадев представлява архитектурно-скулптурен монумент от гранитен постамент с неправилна форма, напомняща четириъгълна призма, на всеки ъгъл на която е поставена по една мраморна фигура. С тези фигури авторът символично представя различните родове войски: северозападната е на пехотинец, отправил поглед напред, в дясната си ръка стиска граната, а лявата е свил в юмрук. Североизточната е на кавалерист, водещ с дясната си ръка кон, на който е изваяна само главата. Югоизточната фигура е на артилерист, облегнал дясната си ръка на дулото на оръдие, а лявата е поставил върху ефеса на сабята. Югозападната фигура е на воин-представител на командния състав, който държи в ръката си бинокъл, а погледът му е отправен далече напред.. Фигурите са разположени в посоките, така че да символизират родовете войски взели участие основно в решаващите боеве. Така например с кавалериста, който е поставен на североизточния ъгъл символично се отбелязват забележителните победи, постигнати от българската кавалерия през Първата световна война на северния фронт. Артилеристът символизира успешните действия на българската артилерия в боевете по време на Балканската война. Между фигурите има оградени места за плочи с текстове и с годините на войните, водени от България, като те също са съобразени с географските посоки на страните срещу които сме воювали. Върху западната фасада, която се приема за лице на паметника е апликиран ордена „За храброст” с мечове и лавров венец. Централната фигура на паметника е войник, облечен в шинел и с пълно бойно снаряжение, който е застанал в стойка “свободно” и придържа с две ръце опряната до краката му пушка, а погледът му е отправен на югозапад, към Македония.

Паметникът е открит тържествено на 2 юни 1927 г.

На 6 май 1925 г.- Гергьовден, празнуван и като Ден на храбростта, след предварителна подготовка се провежда тържествена церемония по полагане на първия камък на паметника. Инициативният комитет разпространява в града листовки, с които кани всички граждани да вземат участие в тържествата. В 9 ч. сутринта множеството се стича на площада, където са строени представителни войскови части начело със полковото знаме, опълченци и поборници със своите знамена, запасните офицери и подофицери, членове на различни организации, дружества и много ученици. След тържествената реч на началника на гарнизона за героизма, проявен от българската армия по време на войните, окръжният управител прочита акт, написан на пергамент, който е зазидан в основите на паметника. Изказва се гореща благодарност на всички, които са дарили суми за издигане на паметника. Церемонията завършва с тържествен военен парад.

Сред официалните гости за откриването на паметника е и цар Борис ІІI

Строителството продължава две години. Организационният комитет със съдействието на градските власти изгражда основите на паметника по стопански начин. Архитектурната част се възлага на предприемача-каменоделец от София Иван Атанасов, който извършва обработката на черния витошки гранит на стойност 35 000 лв. Основната фигура се изработва от бронз в Италия, където се правят и четирите второстепенни фигури от карарски мрамор. Цялата скулптурна работа се оценява на 280 000 лв. Общинската управа павира шосето и част от площада, за да предаде на мястото по-представителен вид.
На 2 юни 1927 г. на празника “Възнесение господне” според църковния календар, а по гражданския приет вече като ден на Ботев – символ на саможертвата пред олтара на отечеството, настъпва дългоочаквания от хасковското гражданство ритуал. По думите на местния вестник “Хасковска поща” градът преживява небивало до сега тържество. На площада се събират повече от 20 000 граждани, за да присъстват на това изключително за града събитие. За тържественото откриване са се събрали много официални гости. Присъства и самият Цар Борис ІІІ. След кратки речи в 10 ч. и 5 мин. под звуците на “Мила родино” и ехтежа на 8 топовни салюта паметникът на Незнайния воин е открит, а всички присъстващи падат на колене почитайки паметта на загиналите войни.

Цар Борис ІІІ и гостите, участващи в тържествата.

Последвалите всенародни тържества продължават на спортното игрище, а вечерта по улиците минава факелно шествие. От този незабравим за хасковското гражданство ден до нас са достигнали тогавашните вестникарски разкази и няколко снимки.

д-р Красимира Узунова,
главен уредник в РИМ-Хасково
X