ХАСКОВО И РАЗРУШИТЕЛНОТО ЧИРПАНСКО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ ПРЕЗ 1928 Г.

Д-р Красимира Узунова

Природните бедствия и най-вече земетресенията, винаги са ужасявали хората независимо през коя епоха са се случвали и в коя част на планетата ни. Населението в България се страхува съвсем основателно от земетресенията, още повече, че според  сеизмолозите   97 % от територията ни е застрашена от земетресения. Старите хроники са съхранили сведения за големи земетресения по  нашите земи през І, ІХ, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ и началото на ХІХ век. През далечната 1750 г. опустошително земетресение разтърсва  цялата област Румелия, а половината сгради в тогавашния Пловдив са сринати.  Като най-разрушително се определя земетресението на 18 септември 1858 г. връхлетяло София. По косвени данни сега  определят  силата му на около 9-а степен по съвременната скала на Рихтер.

След като през 1892 г. в България започват да се извършват сеизмологични наблюдения става ясно, че през първите 30 години на ХХ в. страната ни се е люляла сериозно със около 7.2 по Рихтер 11 пъти. Първият сериозен трус в нашия регион се случил през 1904 г. Тогава тежко е засегната цялата територия около Пловдив, Хасково и Ямбол. През следващите години различните региони на страната са разтърсвани  през 1908, 1909 и 1913 г. През 1917 г. долината на р. Марица отново е раздвижена от сериозен трус, а разрушенията му засягат по-големите сгради на селищата в региона.

Най-тежък спомен оставя земетресението преди 90 г., в далечният 14 април 1928 г. – денят е Велика събота. В 11.10 ч. територията около Чирпан, Пловдив и Хасково е разтърсена силно. Епицентърът на труса е на 8 км северозападно от Чирпан, а силата му се изчислява по скалата на Форел-Меркели на 10-а степен, която приравнена към скалата на Рихтер е  6.9. Унищожително по силата си  земетресението е запомнено като „Чирпанското”. То както и повечето земетресения не е еднократно, а  поредица от многобройни по-слаби трусове, започнали да люлеят земята още на 29 март и  продължили до началото на юни. Дни и нощи земята в региона се е разтърсвала по-слабо или по-силно, а кладенците изхвърляли вода и пръст, за ужас на населението. Силно разрушително, обхванало широк периметър около епицентъра,  земетресението хвърля в невероятна паника хората в селищата от региона. Върхът на природното бедствие обаче е на деня Велика събота, когато всички виждат безпомощно как за минути първо рухват покривите на сградите, а после се разцепват стените. Със силно бучене земята се огъва пред очите им, цепи се на пукнатини, които поглъщат всичко –камъни, растителност и животни. На фона на тежките разрушения човешките жертви са  сравнително малко между 8 и 10 загинали и 100-150 ранени в целия периметър на земетресението. По щастлива случайност обедният час на труса е извел повечето от жителите на открито по нивите, по улиците, а заради настъпващите Великденските празници, чиновници, ученици, работници са били извън сградите, което вероятно ги е спасило.

Попаднал в периметъра на земетресението, разтърсен  от силен земен трус, градът изпада в невъобразима паника.  По-късно местният вестник „Утринна поща” отразява на своите страници страшното бедствие, връхлетяло района и ужаса, който предизвиква у населението: „ В Хасково в 11 часа и 10 минути един страшен незапомнен земен трус разтревожи целия град. Трусът продължи около 55 секунди и предизвика ужасна паника. От сгради и покриви падат мазилки, тухли и керемиди. Хората бягат из улиците между люлеещите се здания, застрашаващи всеки миг да ги погребат под развалините си…”  Онези, които по това време се къпели в градската баня панически избягали  полуголи на улицита. В продължение на 11 дни за ужас на всички земята под краката им се люлее през час.

Но с трусът от 14 април не се свършват изпитанията. Най-страшното идва в последните часове на 18 април през нощта, когато сред поредицата от трусове  се откроява един от 11-а степен по Форел-Меркели. Той е опустошителен за цялата област. Епицентърът му е близо до Поповица. Тогава земните пластове се разместват на около 15 км дълбочина, а градчето е сренато напълно. Заради късния час, в който хората са по домовете си загиват 114 души, 500 са ранени, 73 200 сгради са разрушени, а 21 хиляди са пострадали. Апокалипсисът е усетен в почти цялата Тракийска равнина.  Хасково е разтърсен от  втория по сила трус по-силно защото епицентърът му е вече по-близо до Поповица Пловдивско. В резултат на силните трусове са деформирани жп линиите, изменен е дебитът на кладенците и изворите, Меричлерският минерален извор изчезва за известно време. Над седем хиляди семейства остават  без домове, а като допълнително изпитание  от небето започва да се изливат дъждове, реките покачват нивата си застрашително.

Обхванати от паника, хората напускат домовете си и се настаняват в палатки и под навеси от черги. Трусовете продължават, макар и по-слаби, и държат в напрежение дни наред изплашеното население.

След като преминава първоначалното стъписване от бедствието, държавните и общинските органи предприемат мерки, за да се преодолеят последиците от страшното земетресение. Организирани са комитети, които събират и доставят помощи в пари, храна, лекарства. Включва се и Червеният кръст. На посещение в засегнатите райони пристигат  политици и партийни лидери – министър-председателят Ан. Ляпчев, министърът на обществените сгради, пътищата и благоустройството Славейко Василев, хасковският окръжнен управител Серафимов. Пристига и самият цар Борис ІІІ, заедно с княгиня Евдокия и принц Кирил, които стигат до Пловдив и Борисовград. Те обикалят пострадалите селища, окуражават населението и съдействат за по-бързото решаване на неотложните  проблеми.

По време на земетресението кметът на Хасково Стефан Шиваров отсъства от града и неговият помощник свиква извънредно заседание на Общинския съвет, на което  заявява: „Нашият град заедно с някои други околни градове и села  претърпя едно голямо бедствие, поради което намерих за добре да ви свикам, за да обсъдим и вземем някакви мерки.” За да реагира по-бързо на бедственото положение, окръжната управа създава акционен комитет, който поема грижата за подпомагане на пострадалите от природното обедствие. По инициатива на заместник окръжния управител Ив. Димитров са събрани всички шефове на учреждения, народни представители, ръководители на родолюбиви организации и дружество „Червен кръст”, за да се вземат мерки за облекчаване участта на пострадалите. В инициативния комитет влизат:  началникът на гарнизона полк. Ватев и подп. Герасимов, окръжният управител Серафимов и председателят на окръжното управление К. Алексиев. Създадени са шест комисии: Финансова комисия, Комисия по уреждане  на превоза, Санитарна комисия, Техническа комисия и Комисия по прехраната. В техните състави са поставени дейни и опитни хора като Йосиф Фархи, Тодор Константинов, Георги Минчев, Христо Бардучков, д-р Милушев, д-р Герджиков, д-р Ненов, инж. Мазаков и др.

Създадена е организация за разузнаване и охрана на селата, в която влизат полицейският инспектор И. Димитров, Г. Минчев, Юр. Бозуков, Добри Петров, В. Николов, Нешо Брайков, Васил Парасков и др.

След земетресението цялата стопанска дейност в града замира, тютюневите складове прекратяват работа в резултат на което се появява голяма безработица. Това принуждава общинарите да гласуват допълнителен бюджет. Едновременно с предприетите мерки се обмисля идеята за построяване на бараки на празни и безопасни места, в които да се подслонят по възможност повече хора измежду най-бедните граждани. Самият Общински съвет също заседава в барака, а болницата изнася  болните на палатки.

Светниците обсъждат непрекъснато създаденото положение и се опитват да предотвратят опасностите за населението, които могат да възникнат. К. Сивриев смята за неразумно да се събират на едно място много бедстващи хора, защото съществува реална възможност от разпространяване на зарази и избухване на епидемии. Като изразява недоволство от факта, че в този критичен за града момент кметът отсъства, Т. Ерфандов предлага Общинският съвет да излезе с програма, в която на първо място да се постави грижата за запасяването с храни и осигуряването на подслон за населението. Предвижданите суми са в размер на 27 000 лв. за построяване на бараки, 50 000 лв. помощи за Акционния комитет и 250 000 лв. помощи за Градския комитет за изхранване на населението. За да се спре хаосът и да се координира градския живот, Постоянното присъствие назначава комисии под председателството на общинските съветници и с участието на техници и учители, които да направят анкета на гражданите и материалното им състояние.

На 30 април кметът Шиваров съобщава, че с Предписание № 3712 от 27 април 1928 г. на хасковския окръжен управител, по повод на телеграмата на Министерството на вътрешните работи и народното здраве предлага веднага да се създаде Общински комитет за раздаване на помощи на пострадалите от земетресението и кани представители от всички групи да обсъдят предложенията и съставят комисията. Още същия ден комисията е съставена и в нея влизат: Т. Ерфандов, Архиерейският наместник свещеник Тодор  поп Найденов и главният учител Л. Делчев, обществениците Коста Арнаудов и Ангел Узунов. Открита е подписка за събиране на помощи и първите, които внасят  пари са общината – 50 хил. лв., дружество „Червен кръст” – 20 хил. лв., Популярната банка – 20 хил. лв., Георги Минчев – 5 хил. лв., Ст. Марчев – 5 хил. лв., Й. Фархи – 5 хил. лв., Сметната палата – 3 хил. лв., 10-а родопска дружина – 3 хил. лв. и т-н. Списъкът е дълъг и в него са записани много суми от различни дарители в помощ на пострадалите.

След страшното земетресение окръжният управител обикаля града заедно с техническа комисия, която установява, че повредени и напълно негодни за обитаване са 10 здания – пощата, държавната болница, гимназията, окръжното управление, сметната палата, новите казарми и няколко частни постройки. Повече от 100 са силно повредени и негодни за обитаване. По-късно са установени окончателно всички щети, нанесени на региона в резултат  на земетресението: слабо повредени са 1446 едноетажни и 313 многоетажни сгради; повредени са  747 едноетажни и 642 многоетажни сгради и силно повредени са  148 едноетажни и 838 многоетажни сгради.  Приблизителната оценка на щетите достига 37 646 600 лв. За да се запознаят на място както с щетите, нанесени от земетресението, така и със състоянието на населението, на 2 май в Хасково пристига председателят на Камарата Ал. Цанков и народните представители проф. Данаилов, проф. Мишайков, Хр. Калфов, Ст. Никифоров, Бурмов. Те са посрещнати от хасковските народни представители Добри Митев, Васил Мител и Милю Милев, окръжния управител, кмета на града и граждани. След като обикалят кварталите на града, те констатират, че той е пострадал и има нужда от помощ.

Два месеца след голямото земетресение  населението започва да се успокоява и живота навлиза в предишния си ритъм. Като спомен от бедствието остават построените дървени бараки, които хората започват да напускат и да се прибират по домовете си.

X