Смяната на календарите не подминава и 3 март, местят Освобождението на 4-ти

Още през 30-те години на ХХ век почитат Васил Левски на грешната дата – 19 февруари

Милен Вълчев, уредник в отдел „Нова история“

През последните десетилетия в дните около поредната годишнина от обесването на Васил Левски се разгарят люти спорове за точната дата на трагичното събитие. Всъщност датата на гибелта на Апостола на свободата никога не е била дискусионна – 6 февруари 1873 г. На този ден след Освобождението на България се отдава почит към един от най-великите българи.
През 1916 г. обаче България преминава към по-съвършения грегориански календар. Това става с решение на Народното събрание през март и влиза в сила от следващия месец. Така нашенци си легнали на 1 април и се събудили на 14 април. По този начин е наваксано изоставането от 13 дни, но пък настъпва тотално объркване в календара с бележити дати. За улеснение на хората като наближи годишнина от някакво събитие или църковен празник датата в календара се посочва по новия стил и в скоби по стария стил.
Пълното объркване е породено от грешно изчисляване на дните. Всеизвестно е, че към датите от ХIХ век трябва да се прибавят 12 дни, а към тези от миналото столетие 13. Изглежда обаче всички са преизчислени към ХХ век. Поне на такова съждение навеждат съхраняваните в Регионалния исторически музей в Хасково стари календари.

Разгръщаме книжката с предстоящите събития за 1919-та, отпечатана в издателството на един от най-известните български издатели по това време – хасковлията Александър Паскалев. Озаглавена е Календар „Бъдеще“ 1919. На страницата, на която са посочените по важните църковни празници за март и април, най-отдолу с по-голям шрифт пише – Март, 4 (19 февруари) – Освобождението на България. Това объркване може да се види и в други календари от по-късни години. През 1930 г. излиза „АЛМАНАХ и Исторически календар за 1931 г“, като притурка към „Свободна мисъл“.   
В него пък откриваме, че годишнината от смъртта на Васил Левски се отбелязва на 19 февруари. Вярната дата е 18 февруари, защото той загива през ХIХ век, т. е. прибавят се само 12 дни. Този календар отхвърля появилите се през последните години информации, че грешката е направена в началото на 50-те години на миналото столетие, умишлено от в. „Работническо дело“. Тезата на историци и неисторици е, че понеже 18 февруари се е падало в неделя, затова денят на гибелта на Левски бил „изместен“ от партийният официоз на 19 февруари – понеделник. Любопитното е, че нито един от тези, които се позовават на това  обстоятелство не показват и самия брой на вестника. Най-вероятно става въпрос за 1951-ва, когато 18-ти се пада неделя. Притежаваният от РИМ-Хасково календар на „Свободна мисъл“ от 1931-ва обаче прави безсмислен този спор, защото се оказва, че кончината на Левски се е отбелязвала погрешно поне 20 години по-рано, а напълно е възможно още от календарната реформа през 1916 г. Пак в тези календари може да се види, че има и други объркани дати, в т. ч. и на гибелта на Христо Ботев, който е прострелян смъртоносно на 20 май 1876 г. или по нов стил 1 юни. Някъде се прокрадва мнението, че грешката била умишлена, за да не съвпада с Деня на детето. Този празник обаче навлиза в България едва в края на 20-те години на миналото столетие, а около десет години по-рано в календара вече е фиксирано, че 2 юни е Денят на Ботев.
Макар че в началото към всички бележити дати са прибавени 13 дни, впоследствие част от тях са коригирани, като Освобождението на България от османско владичество, което през 40-те години се отбелязва вече на 3 март. Корекцията е направена, защото този ден се ползва със статут на официален празник в Царството още от началото на ХХ век.
Прави впечатление, че тогава в пресата няма престрелки между русофили и русофоби за ролята и целите на Руската империя по време на войната от 1877-1878 г. На 4 март 1942 г. пловдивският в. „Борба“ пуска обширен репортаж под надслов „Праздникътъ на Освобождението“ с подзаглавие – „Тържественото му честване в цялата страна“. В Пловдив на пл. „Цар Симеон“ е строена войската, учащата се младеж идва с портретите на Н. В. Царя (Борис III) и на Царя Освободител (руският император Александър II). По-късно „начело със знамена и музика пристигат останалите живи ветерани от Шипка…“ След молебена епископ Никодим говори за „значението на големия празник – Освобождението, като светла страница от нашата история“. В репортажа нито веднъж не се споменава Русия и Османската империя. Затова пък началника на гарнизона ген. Иван Марков подканва множеството да „извика гръмко „ура“ за Н. В. Царя, Царския дом, водача на германския народ Адолф Хитлер и водача на фашистка Италия Бенито Мусолини“. В София се устройва шествие до паметника на Царя Освободител, положени са цветя и произнесени речи. Кореспондентът на „Борба“ от Хасково съобщава по телефона, че „годишнината от Освобождението на България е чествувана с молебен и панихида в катедралата „Св. Богородица“… На площада пред черквата началникът на гарнизона полк. Маринов произнесе реч и поздрави учениците, браниците и войниците, които минаха в церемониален марш“, съобщава вестника.
В Харманли тържествата са на пл. „Цар Борис“, където „една голяма карта, изобразяваща обединена България, и изображението на буквата V бяха носени от манифестантите“. Празненството завършва с народни хора на площада. Такъв 3 март 1942 г. описват дописниците на в. „Борба“.
И накрая трябва да отбележим, че не всички бележити дати се честват по нов стил. Такъв е случаят с празнуването на Търновската конституция, която е приета на 16 април 1879 г. На този ден, 140 г. по-късно ще бъде чествано приемането на първия Основен закон на страната ни. Съединението, което отбелязваме на 6 септември, и Независимостта, която честваме на 22 септември също са по стар стил.

X