На 1-ви февруари всяка година почитаме паметта на жертвите на комунистическия режим в България. Това е денят, в който точно в 00 часа през 1945 г., по заповед на Георги Димитров от Москва, са избити близо 200 души представители на българския обществено-политическия елит, начело с княз Кирил Преславски и проф. Богдан Филов. Масовото убийство е извършено близо до Централните софийски гробища, където огромният кратер от паднала бомба се превръща в лобно място и общ гроб на няколко десетки бивши министри, депутати, дипломати, журналисти и стопански дейци.
В Деня на почит си спомняме за всички жертви на тоталитарния режим, установен на 9 септември 1944 г. Точният брой на избитите българи все още не е напълно уточнен, но справки, направени от тогавашния министър на вътрешните работи Антон Югов сочат една цифра от 30 хиляди души – избити, безследно изчезнали и изпратени по лагери и затвори. В следващите години, до началото на 60-те тези цифри се увеличават нeколкократно, когато Народната власт намира свои нови врагове сред селячеството, чиито земи и добитък колективизира, сред младежите и артистичните среди, пожелали да получат повече свобода и дори сред комунисти, обвинени в партийно предателство.
Музеят в Хасково изготви списъци на репресирани от тоталитарния режим от цялата Хасковска област. По тази тема се работи едва от няколко години, но броят на имената засега надхвърля 2 хиляди души. За съжаление, с напредването на годините, източниците на информация стават все по-малко, но въпреки това, нови имена непрекъснато са добавяни.
Най-голям брой на репресираните има в Хасково – 474 души. Единственият пълен списък е от Община Симеоновград, където местната организация на репресираните е активна и пази регистъра си. Там броят на репресираните е 127 души.
Съставеният списък показва ужасяващата цифра 238 убити без съд и присъда, безследно изчезнали и осъдени на смърт по политически причини. Сред имената са избитите офицери и подофицери в казармата на 12 септември 1944 г., подполк. Методи Бъчваров – пом.-командир на 6-ти конен полк, убит на 9 ноември 1944 г., Райно Григоров Гиков – търговец, починал след арест, бившият кмет на Харманли и народен представител Делчо Гогов Тодоров, убит и заровен с останалите на софийските гробища, Марко Сакарски – народен представител от Харманли, последвал съдбата на Делчо Гогов, м-р Захари Гюров от с. Извор, Георги Зидински – царски офицер, подполк. Кирил Кирев – началник на 30-то военно окръжие, полк. Иван Константинов – командир на 10-ти родопски полк, който се обесва в ареста, след като го арестуват 8 партизани, подофицер Д. Митев от Харманли, който партизани завързват и изгарят жив, Митю Пенев пом.-околийски управител на Харманли, който е заклан, за да заеме друг длъжността му, 14-годиният Баню Петков, убит заедно с дядо си на 24 окт. 1944 г., земеделецът Атанас Хубанов от Болярово, убит в участъка и тялото му хвърлено под влака, за да прилича на самоубийство, изключително бруталното убийство на Петко Чобанов, който бил пребит до смърт за организиране на бунт в затвора, след което обезобразеното му тяло е предадено на родителите му.
По списък, само безследно изчезналите са 111 души. Сред тях са: имената можем да видим: отец Антони, търговецът Атанас Бобчев от Горски извор, лекарите Стефан Генов от Харманли и Гочо Илиев от Димитровград, които са отказали да подпишат фалшиви свидетелства за смърт, свещениците Иван Йотов и Иван Попов от Мъдрец, офицерът Георги Лечев от Свирково, кметът на Симеоновград Георги Медникаров, търговците Стою Мантов, Атанас Арнаудов, Страхил Милев, Янко Михов, Тодор Танчев, адвокатът от Харманли Банко Сапунджиев, председателят на запасните офицери в Харманли Янко Тодоров, околийския съдия в Хасково Христо Шишков.
От Хасковския край 132 са имало „възможността” да изпитат режима на комунистическите концлагери в най-големия лагер на смъртта в България – „Белене” на о. Персин. Най-дълго време на легендарния остров преживяват известният тютюнотърговец Георги Чалбуров, адвокатът Ангел Буналов и офицерът от Харманли м-р Страхинов. В лагера попадат известни личности от Хасковския край, като лекарите Константин Георгиев, Никола Грозев и Иван Карабашев, офицерът Илия Барбалов, индустриалците Петър Гиков и синът му Иван Гиков, Петър Михов, Нейко Гибев от Харманли, известният социалдемократ и книжар Димитър Дамянов, журналистът Делчо Василев, адвокатите Крум Икономов и Ничо Икономов, директорът на Популярна банка в Хасково Кирил Калинов, учителите Петър Куртев и Тончо Райчев, музикантът от Харманли Асен Овчаров, архиепископ Методи Стратиев.
Концлагерът край Ловеч, наречен „Слънчев бряг” съществува едва 3 години, но се превръща в едно от най-зловещите места в България. Архивите за въдворяванията в този лагер са унищожени от комунистическата власт и броят на изпратените там хора от хасковския край е неизвестен. С изготвения списък са имената на 4-ма убити в ТВО Ловеч: учителят Михаил Стайков, Юсмен Илязов Османов, Стойчо Петков и Хачик Пиринян. В ада на лагера успяват да оцелеят Васил Вълков от с. Александрово, Христо Илиев от Симеоновград, който е изключен от гимназията и прави опит за избяга от страната, за което е изпратен първо в Белене и след това в Ловеч, Димитър Стайков – студент и Боньо Чолаков от Странско – участник в горянска чета.
Значително присъствие в лагерите имат земеделците, някои от които правят неуспешни опити да избягат през границата с Турция. Установеният по списък брой на емигриралите, убитите по границата или заловени и осъдени за „измяна на Родината”, т.е. при опит да напуснат нелегално страната, е 402 души. Повечето от тях са симпатизанти на забранената от 1947 г. БЗНС-Никола Петков, обявили се против насилственото влизане в ТКЗС-тата. Техните семейства са изселени за период от 4 години, а докато списъкът на т. нар „изменници” е непълен, то справки на ДС от началото на 50-те години посочват принудителни изселвания на 17 хиляди души от Хасковския край, най-вече в районите непосредствено до границата.
Списъкът на репресираните е публикуван на страницата на РИМ-Хасково и може да се разгледа тук.
РИМ-Хасково продължава да събира информация от цялата област за попълването на списъците на имейл: bghistory3@haskovomuseum.com
