16 април, Велики Четвъртък, 1925 г. Атентатори взривят църквата „Св. Неделя“ в София. На място загиват 136 души, в болниците в последствие от раните си умират десетки, с което общото число на убитите нараства на 213. И до днес това е най-кървавият атентат в българската история, организиран от Военната организация на БКП със съдействието и пари на Коминтерна и съветските разузнавателни служби. Целта – това да е началото на всенародно въстание, каквото така и не избухва. По-скоро обаче военната организация е искала да покаже активна дейност и по този начин да запази финансирането си от съветските тайни служби, което е възлизало на 100 000 долара годишно.
Сред загиналите е ротмистър Гъдю Гъдев, който до есента на 1923 г. служи в 6-ти харманлийски полк. Роден е през 1890 г. в Шейново, Казанлъшко. Син е на известния Станю Гъдев, участник в Априлското въстание, опълченец по време на Руско-турската война от 1877–1878 г. През 1914-та Гъдев завършва военното училище в София. Пет години по-късно е произведен в чин ротмистър, разпределен е в 6-ти Харманлийски конен полк. Пребиваването му в кавалерийския полк оставя трайна следа в историята на Харманли. С дейността на Гъдев и още няколко ентусиасти се свързва началото на футбола в града през 1921 г. Те основават спортен клуб „Сокол“. Съвременниците му го описват като: „колоритна и много известна личност – участник в три войни, кавалер на ордена за храброст, отличен състезател по конен спорт, футболист-нападател, художник, певец, свири на цигулка и мандолина“. Той е сред инициаторите за привличането в клуба на белогвардейци от Кубанското военно училище, разположено в Търново-Сеймен – Булгаков, Клюд, Дятченко, Бели, Димитриенко. „Сокол“ е първият български отбор с толкова много чужди играчи, които помагат на тима да заиграе на високо ниво и да се противопоставя достойно на отбори от Пловдив, София, Стара Загора и Бургас. (Димов и др. 2010: 688–689).[1] Привлеченият от ротмистър Гъдев белогвардеец Фридрих Клюд след няколко години ще се превърне в първия чужденец играл за националния отбор на България.[2]
Освен футбола, другата допирна точка между ротмистър Гъдев и руските емигранти, е конната езда. През 1922 г. най-добрите състезатели по конен спорт са в Харманли. Там те се готвят за участие в предстоящата олимпиада в Париж през 1924 г. Под командването на Гъдев за най-големия спортен форум тренират Владимир Стойчев, Крум Лекарски, Димитър Беребенко, Тодор Семов и др. офицери. През есента на следващата година обаче техният командир е приведен от цар Борис III в лейбгвардейския на Негово величество полк в София. (Димов и др. 2010: 670, 671). В него той е назначен за командир на ескадрон.
На 16 април 1925 г. ротмистър Гъдев присъства в църквата „Св. Неделя“ на опелото на убития два дни по-рано от леви екстремисти ген. Константин Георгиев. Чрез убийството му Военната организация на БКП цели да събере политическия и военен елит на България на неговото погребение, а панихидите на видни представители на обществото се извършвали в същия столичен храм. Очаквало се там да бъде и цар Борис III. Точно в 15:20 ч. се раздава адски гръм под храмовия купол. Сред загиналите е и ротмистър Гъдев. Макар че той е напуснал Харманли преди две години, в знак на признателност за направеното им добро руските емигранти от Харманли поставят венец пред ковчега му на 19 април 1925-та, точно на Великден. Фридрих Клюд и останалите руски емигранти се отнасят с голямо уважение към ротмистър Гъдев. Това се потвърждава от кратка дописка в майския брой на руския белогвардейски вестник „Кубанец-Алексеевец“ от 1925 г. по повод гибелта на българския офицер. „В първия ден на Възкресение Христово в Харманли, групата на работещите там казаци от Екатеринодарската сотня заедно със значително по-голямата Донска група, посрещнаха Светлия Празник. В същия ден, от тяхно име, бе поднесен венец пред ковчега на известния на всички, убит в църквата „Св. Неделя“, славен ротмистър Гъдев със скромния надпис „От Русите“ (В. Кубанец Алексеевец, бр. 12, 14 май 1925 г.)
Вестник „Илюстрована политика“ в няколко броя публикува снимки на загиналите в атентата. Само на четирима отделя специално място, а един от тях е ротмистър Гъдю Гъдев. Голяма негова снимка е публикувана в дясно под главата на вестника. Той е в гвардейска униформа, а под фотографията редакцията пише следния текст: „отличен офицер, началник и другар, беззаветно любящ Отечеството и предан до самопожертвуване на дълга си към него, намери трагичната си кончина под развалините на храма Божи“. Вестникът припомня, че е кавалер на няколко ордена за храброст и е бил „гордостта на нашето конно офицерство“.
Двама от неговите състезатели по конна езда Владимир Стойчев и Крум 
Лекарски ще направят шеметна кариера по времето тоталитарния режим след 1944 г. И двамата преди тази дата са членове на Военния съюз, организирал превратът от 1934 г. и определян от марксистките историци като фашистки. Това обаче не пречи на бившите състезатели по конна езда да заемат високи постове по време на едноличното управление на БКП. Владимир Стойчев оглавява БОК, а Крум Лекарски стига до поста зам.-министър на отбраната.
Вестник „Илюстрована политика“, както и останалите издания в България, следят отблизо процеса срещу организаторите на кървавия атентат и техните помагачи. Дори са публикувани снимки от екзекуцията на осъдените на смърт чрез обесване Георги Коев, клисаря Петър Задгорски и Марко Фридман. В същия брой е публикувана и снимка на Елисавета Борешникова, за която пише, че била „болшевишка агентка и съдействувала за уреждане на атентат
и в България“. Според изданието тя е избягала във Виена. Тогава за съветската следа в кървавата гражданска война в България се пише много. След 9-ти септември това се превръща в тема 
табу. БКП се опитва да се разграничи от атентата, че това било уж дело само на група леви сектанти и въобще да скрие участието и финансовата помощ на съветските тайни служби. Това се крие, защото и самите те усещат, че не е добре да свързват една партия и една чужда страна с най-кървавия атентат в историята на Европа до края на ХХ век. Атентат, в който загиват и деца – 4 годишният Игнат, 14-годишната Вяра и 17-годишният Петър. [3]
–––––––––––-
*Използваните в публикацията снимки са от „Илюстрована политика“ – бр. 229, 230, 234/ 1925 г. (Архив на отдел „Нова история на България“ в РИМ-Хасково)
[1]Димов и др. 2010: Недялко Димов (съставител). История на град Харманли, Харманли: Златен змей, 2010
[2] Повече за престоя на ротмистър Гъдев в Харманли и началото футболен клуб „Сокол“ може да прочетете тук: РУСКАТА ЕМИГРАЦИЯ В ХАРМАНЛИЙСКА ОКОЛИЯ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ
[3] Повече подробности за извършения атентат на 16 април 1925 г. – за причините и последствията, можете да прочетете тук. Терорът в „Света Неделя“ – най-големият атентат в българската история
