Армията е сред най-старите държавни институции на Третата българска държава. Преди 141 години, на 1 януари 1880 г. с указ № 1 княз Александър І Батенберг учредява военния орден „За храброст”, с който през годините се удостояват заслужилите с храбростта си български офицери, подофицери и войници. По-късно, с указ № 5 от 9 януари 1880 г. се определя денят на свети Георги Победеносец за официален празник на Българската армия. Така започва парадната част от нейната история. Останалото през годините е много патриотизъм, храброст и добра военна подготовка. А резултатите от всичко това са запазени в документите и спомените за многобройните битки във войните за национално обединение.
На 19 ноември 1885 г. със заповедта по Западния корпус на Българската армия, намиращ се в околностите на Пирот, действащите южнобългарски дружини стават полкове. След примирието сключено между България и Сърбия на 23 декември 1885 г., с указ № 61 на княза Александър І Батенберг, е формиран Десети пеши родопски полк, който повече от 40 години е разположен на гарнизон в Хасково. В неговите редове през годините служат много мъже от хасковския регион, които със своя героизъм през войните написват славната история на полка.
Най-важният символ на Българската армия е полковото знаме, за което още в първите военни разпоредби ясно и точно се казва: „Във всякой един полк има по една военна светиня ….Тая именно светиня е знамето. Знамето е направено от копринен плат, прикован на едно дръвци. На знамето има три изображения: кръст, който означава Вярата, лев, който означава Отечеството, и княжеский вензел, който ни напомнюва за Н.Ц.Височество Князя…”
Снимка, спасена от огъня, показва момент от тържественото полагане на клетва на Деня на храбростта в Хасково
На 31 август 1886 г., заедно с другите южнобългарски полкове, и хасковският полк получава своето бойно знаме, под което храбро воюват неговите войници, подофицери и офицери в Балканските войни /1912-1913/ , Първата световна война /1915-1918/ и Втората световна война /1941-1945/.
Важно място в армейския празничен календар заема и честването Деня на храбростта – 6 май, празник на Св. Георги Победоносец, според християнския календар. В първите години той се отбелязвал по-скромно, но след като Фердинанд става княз на България, и особено след обявяване на Независимостта и провъзгласяването на България за Царство през 1908 г., тържествата стават пищни и зрелищни паради, с панахида за загиналите и молебен за живите.
По време на войните 1912-1918 г. празникът се провеждал във фронтови условия. От 1931 г. денят на храбростта е обявен за боен празник на Българската армия. След падането на ньойските ограничения, на 6 май 1937 г. военният парад преминава при изключителна тържественост. Тогава полковете предават старите си прокъсани в битки бойни знамена и получават от цар Борис ІІІ нови.
Цар Борис III на площада в Хасково, 1937 г.
На 2 май 1947 г. с постановление на Министерския съвет, председателстван от Георги Димитров Гергьовденският празник е отменен, защото новите управници го свързват със стария режим, а за ден на Българската армия е определен 9 септември. По-късно датата е сменена с 23 септември, свързана кой знае защо със септемврийско въстание от 1923 г.
След 1990 г. Седмото Велико народно събрание решава, че за празник на българската армия най-подхожда 23 август – денят на решителните боеве на Шипка през 1877 г. Едва през 1993 г. 56 години по-късно, с постановление № 15 на МС , отново е върната датата 6 май като Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Тържествено честване на Деня на храбростта в Хасково през 1993 г.
