Кой е Чорбаджиолу Димитрак?

Името Чорбаджиолу Димитрак звучи познато на повечето хасковци. Най-малко заради къщата, която се издига зад черквата „Св. Богородица” и от  много години в нея се помещава детската градина по изкуствата. Но кой е този Чорбаджиолу Димитрак и с какво неговото име е останало в миналото на Хасково, като че ли никой досега не е разказал. През 2018 г.  Йордан Нанчев издава книгата „Хасковци от миналото”, която представлява отпечатване на попаднали у него, според думите му, записки на неизвестен автор. В тях този неизвестен автор с цветущи фрази, на хасковски диалект, обилно украсен с турцизми, разказва истории за различни хасковци. Съдейки по различни описани събития можем да поставим в хронологичните рамки между последните години от края на 19 и първите години на 20 в. Кои са тези хора, Й. Нанчев не обяснява, вероятно и той самият не знае. В един от разказите си, анонимният автор разказва за Чорбаджиолу Димитрак, но отново не става ясно кой е този човек, от кой род произлиза и какво е неговото място в тогавашния живот на града.

КОЙ Е ЧОРБАДЖИОЛУ ДИМИТРАК? Оказва се, че това е богатият и уважаван хасковски гражданин, Димитраки Христодулов Шишманов, записан като като Христодоров, живял до началото на 20 в., за когото историята на града мълчи вече повече от столетие. Той е третият син на известния в града Христодул Вълчев Шишманов – дългогодишен кмет на църковната община, чието богатство, според някогашната мълва, води началото си от богатството на Емин ага, чийто ковчежник бил в ранните си младежки години.

Димитраки Христодоров Шишманов /1843-1908/ е един от четиримата сина на Христодул Вълчев Шишманов. Той бил известен сред съгражданите си  като Чорбаджиолу Димитрак или в превод Димитрак – син на големия чорбаджия /едър собственик/. „Бай Димитрак”, както го нарича авторът на бележките, отпечатани в книгата „Хасковци от миналото”, е описан като добре изглеждащ богат мъж от края на 19 в.: „висок, строен мъж, с алафранга дреха, колалия яка и черна връзка, с кривнат леко под веждата астраганен калпак”. Общителен човек бил Димитраки Христодоров, „с отворена ръка, гуляджия, обичал веселието, но и търговията не забравял”. Неговият занаят бил търговията с почти всичко: лихварство, тютюни, зърнени храни „и каквото падне на сгода”. Обичал гуляите и е използвал „мухабетите”, за да върти успешно търговските си дела. Сделките със селяните сключвал на място по селата, след обилна почерпка в кръчмата. Зададял ли се Чорбаджиолу Димитрак по пътя, цялото село се оживявало. В негова чест се организирали празненства с музика, хорá, чевермета и пехливански борби. „Трапезата не е вдигната, чорбаджията е във весело настроение, неговите приятели-селяни са се посгъстили около него, хорото дип не ги интересува – да играят младите – те са вече в най-интересния разговор, уговаря се продажбата на тютюните. Хубав е берекетът, низите, изпълнили селските дворове, филизите са чудо, и бедни, и богати са доволни”. След веселбата, чорбаджията и първенците на селото се усамотявали за пазарлъка: „капаро малко е дадено, дочува се в разговора: има си хас другиму да го дадем”. След това цялото село изпраща своя именит гостенин: „подават се десетки космати, изгорени от слънцето ръце, очите са възбудени, лъщят, чуват се възгласи: „Хайде на добър час!”, „Много здраве!”, „Добро виждане догодина!” Така въртял търговията си Чорбаджиолу Димитрак.

Неизвестният автор добре описва кампанията по изкупуване и първичната обработка на тютюна, при която селяните докарвали тютюните направо до дома на Чорбаджиолу Димитрак, където кантарджия ги претеглял, а назначен служител заплащал веднага на производителя. Това продължавало няколко дена през късна есен всяка година, а отрупаната с шишове, вино и ракия трапеза подканвала селяните-тютюнопроизводители да се почерпят за здравето на чорбаджията. Изкупеният тютюн се манипулирал в големия салон на маазата /склад за стоки/ в къщата му, издигната в края на 19 век зад църквата „Св.Богородица” – място централно в българската част на града. Неизвестният автор на отпечатаните в книгата „Хасковци от миналото” разказва доста подробно описва процеса на тютюневата обработка, извършван на втория етаж на маазата, където се побирали 20-30 души – момичета от Ручока и няколко мъже денкчии: „Елпезетата се разлистват лист по лист – тъмно жълти дълги филизи, наслагаха се на обли дъски, денкираха се в хубави нови харари, обшиваха се с кеневир от Шифата пъшкаджията, затънал в грамадни вехти шалвари, с чаталеста посивяла брада, с измаслен плитък фес, привързан с шарен чембер.“ Обработката и денкирането приключвало до Великден, когато от Цариград идвал туджарин с каруци (търговец на едро), за да изкупи готовите тютюни. Селяните се захващали с рътенето на семената за новата реколта и всичко започвало отначало.

Чорбаджиолу Димитрак не останал настрана от обществено-политическите страсти на времето. Старият чорбаджия Христодул Вълчев Шишманов възпитавал всичките си синове – на родолюбие, да ценят свободата и да се борят за нея. Затова няколко месеца преди Освобождението, Димитрак и брат му Костадинчо били сред заточените в Диарбекир хасковци. По-късно, когато след държавния преврат, детронираният княз Ал. Батенберг е изгонен от страната и Ст. Стамболов започнал да преследва метежниците, Чорбаджиолу Димитрак се уплашил и избягал от града. След много перипетии успял да се укрие в Одеса.

Убеден русофил, Чорбаджиолу Димитрак пламенно поддържал и вероятно членувал в Народната партия, заедно с даскала Димитър Радев и неговия брат Никола Радев, който защитил два доктората по право в Париж и Брюксел, станал аташе, ординарец и флигел-адютант на княз Фердинанд, оженил се за дъщерята на Ив. Евстастиев Гешев и бил избран за народен представител в Петото Велико народно събрание през 1911 г.

Избори провеждал, но както тогава традицията повелява – по народно. През 1894 г., когато правителството на Стамболов е свалено, Народната партия, начело с д-р К. Стоилов печели изборите. В Хасково настъпило голямо предизборно оживление, а изборът на кандидат-депутатите се паднал на Чорбаджиолу Димитрак. „От зори още чалгиите по улиците предвождат изборната процесия, пиянски дрезгави гласове се провикват: „Да живее Народната партия! Долу Стамболов!“ Жителите кротки от сън разбуждат, свободно е вече, няма ги страшните стамболовисти, няма бой в участъка с торбички пясък по гърдите. Всеки да си пусне гласа за когото обича. Вратите пътни се разтварят, нови се присъединяват, тълпата расте. От селата с байряците вдигнати и гайди писнали селянията иде избори да прави. Спира се тълпата пред Чорбаджи Димитраковата къща, двете крила на пътните порти се разтварят, нахлува тълпата, напълни двора голям, шишета ракия, котли вино се изнасят насреща, буйно хоро се извива на двора и на пътя, песни се пеят народни: „Милин ми лежи, умира под беглишкото хамбаре“…, хорото се люлее. Чорбаджията е доволен, зер страдал е от зулуми стамболовистки по преврата. Той качва се на стола малко слово да каже, всичко стихва, чорбаджията радостен възглася: „Да живее д-р Стоилов! Ура!“ И сганта човешка реве из все гърло, чалгиите гръмнат, хората се люшнат. Кой би излязъл срещу волята народна!? Така избор разбираше Чорбаджи Димитрак, без речи площадни демагогски, но с открита душа и радост, що блика. Всеки с него да иде, него да попита, да си пийне и на воля попее, съдбата народна в ръце чисти, честни да остави.“

Чорбаджиолу Димитрак имал голямо семейство – седем дъщери и двама сина. Съдбата отредила първородният му син Костадин да си отиде рано, още като дете. Другият му син Георги Д. Христодоров станал банкер и бил избран за народен представител. Всяка от дъщерите си чорбаджията оженил в заможни семейства. Василка омъжил за Димитър Мишков. Дорка – за известния през ХХ век тютюнотърговец Никола Ковачев. Иванка дал на Апостол Урумов, по-късно станал кмет. Мария – на офицера от Копривщица Гавраил Малеев. И така до последната дъщеря. Сватбите били често и запомнящо се събитие в дома на чорбаджията. Музика и дълги трапези от зори до здрач, и всеки бил поканен. Дни наред сватбените дарове били подредени в 2-3 стаи, като на изложба, та всеки да мине да ги види. Улиците около черквата почернявали от народ в деня на венчавката – всеки искал да зърне богатата булка. Радвали се хасковци на щастието на известния чорбаджия, но и страдали редом с него, когато го застигнела беда. Около 1890 г. третата му дъщеря Теофана заболяла от тиф и починала. В деня на погребението Хасково обявило траур. Училищата и държавните учреждения затворили врати в знак на почит към изгубения млад живот. Офицери изнесли ковчега на ръце от къщата към гробищата, а след тях вървяла процесията. „И всичкия тоя народ мълчалив, със спотаена в гърдите тъга, мълчаливо крачеше след погребалния ковчег – шествие невиждано дотогаз, скръб неманифестирана така сърдечно тодогаз.”

Чорбаджиолу Димитрак по-малко известен като Димитър Христодоров издъхва през 1908 г. на 65 години. Оставя богатството си на своите наследници, а хасковци пазят дълго спомена за чорбаджията – добряк и народен човек: „Кой каквото ще да каже, инак добър човек беше, живееше, оставяше и други да живеят”.

Може би по-малко известно е, че голяма част от махалата, разположена за черковната сграда е била на Христодул Шишманов и разделена на парцели, се ползвала от неговите наследници. Върху един от големите парцели Чорбаджиолу Димитрак построил своята голяма и красива къща-мааза /склад за стоки/, известната сега като сграда-паметник на културата.