Французинът с руско потекло Борис Федоровски пристигна преди дни в
Д-р Федоровски и съпругата му Наталия се снимат с благодарни пациенти в двора на хасковската болница през есента на 1945 г.
Хасково, за да издири сведения за своите баба и дядо. Те са живели тук между двете световни войни близо десет години. Гавриил Федоровски е бил лекар в хасковската болница, неговата съпруга Наталия също е работила там, но като медицинска сестра. Двамата бягат в България след октомврийската революция през 1917 година, за да се спасят от червения терор. Най-вероятно те са пристигнали у нас през 1922-ра. Години наред работят в руската болница във Велик
о Търново, после в Ямбол, а в средата на 30-те години идват в Хасково. По-късно, съпрузите Федоровски се местят в София, а след пенсионирането си се оттеглят в старческия дом в Самоков, защото близките им са в чужбина. Семейството има двама сина, които се установяват във Франция. Единият от тях – Михаил, е баща на Борис Федоровски. Заради „желязната завеса“ обаче децата не могат да видят своите родители. „Много бих искал да науча повече за баба си и дядо си, които са живели в една прекрасна страна. Затова съм тук
Борис Федоровски със семейството си се снима пред хирургическото отделение на хасковската болница
с моята съпруга и деца, за да им покажа България. Тя става втора родина за нашите близки, принудени да емигрират от Русия заради болшевиките“, сподели развълнуван при идването си в Хасково Борис Федоровски. Той и семейството му се снимаха за спомен пред входа на хасковската хирургия – там, където преди повече от 80 години са се фотографирали със свои колеги Гавриил и Наталия Федоровски.
Внукът им благодари на хасковския Регионален исторически музей за оказаното съдействие при събирането на данни за роднините му.
„Надяваме се, че ако някой пази в семейния си архив спомени за семейство Федоровски, ще помогне на музея да запълни още едно празно поле от историята на хасковското здравеопазване и съдбата на руските емигранти у нас.“
