Мили приятели на музея и малки сръчковци, във връзка с извънредното положение в страната се налага да променим платформата за работа и комуникация. Днес, човек потопен в грижите и проблемите на ежедневието, повече от всякога има нужда от празник, от богатство за душата, от доброта и красота. Нека всички ЗАЕДНО да се потопим в този вълшебен пъстър разказ, който да ни напомня за традициите. И тази година ще продължим нашата инициатива „Шарен Великден”, макар и виртуално.
ВЕ
ЛИКДЕН е най-големият православен християнски празник, свързан с възкресението на Спасителя – Иисус Христос. В него е закодирана вечната идея за умиращия и възкръсващ Бог, за периодичното умиране и възраждане, за обновяването на природата, с тържеството на слънцето и живота. Постепенно на тази основа се свързват асоциативно пролетните обреди с яйцето и митът за Великия ден – денят на възкресението на Христос /ВЕЛИКДЕН/. Подготовката за него започва още от предходната седмица. Тя се нарича Велика неделя или Страстната седмица поради това, че е свързана със „страстите”, със страданията на Иисус Христос. Задължение на жените през тази седмица е да боядисат и „изпишат” яйцата като символ на жизненото начало, на прераждането и порастването, на обновителните процеси в природата. За възникването на традицията за боядисването на яйцата в червено съществуват много легенди. В една от тях се разказва, че когато Иисус Христос бил на кръста, враговете му го замервали с развалени яйца. Щом се докоснели до тялото му, по Божия воля, се превръщали в здрави и хубави червени яйца. За да ознаменуват това чудо, хората започнали да боядисват яйца за всеки Великден.
Яйца украсени с билки и треви.
В обредната практика на българите Великденските яйца се боядисват на Велики Четвъртък или Страстната събота. Преди изгрев слънце се закичва вратата на къщата с глог, за да „боде” мамниците в очите, да не могат да вземат имането. Приготвяните за Великден яйца са два основни вида – боядисани в един тон (червено, жълто, зелено, синьо и др.) и рисувани, наричани „писани”, „шарени”, „перашки”, „пъстрени” и др. За да се боядисват яйцата с билки или треви, е необходимо те да се накиснат от предната вечер в мълчана вода (напълнена от извор или чешма без да се говори, оставена в дома по предназначение). На другият ден, заедно с яйцата се варят и накиснатите билки по-продължително време с добавени малко стипца, сол или ферментирал зелев сок (расол, прясол) и 4-5 супени лъжици оцет. От естествените багрила за бои се ползват: корени от брош и риган – за червен цвят; ябълкови кори, листа и люспи от кромид лук – за жълт цвят; орехови листа – за кафяв; змийски лапад или коприва – за зелен.
Първото боядисано яйце винаги е червено. Вярва се, че то притежава магическа сила, която може да предпазва и по него се гадае за късмета на къщата и стопаните. С него стопанката прави кръстен знак върху челото на децата и на другите членове от семейството, като изрича благословия за здраве и жизненост; „Да си жив(а) и здрав(а)”, „ Да си червен(а) като Великото яйце”, „Да си здраво, бяло и червено”. Яйцето се оставя пред домашната икона, за да пази семейството от болести. На Велики четвъртък следващата година, по вътрешността му гадаем за бъдещето, когато се счупи. Ако в него няма мухъл, в къщата ще има здраве и плодородие. Типична великденска практика е черупките от яйца да се залепят с прясна говежда тор или тесто върху стените на къщата и стопанските помещения, с предпазващо и продуциращо значение. Младите семейства в първата година след сватбата, трябва да донесат червени яйца заедно със специално приготвен Великденски хляб на кумовете, на деверите, на шаферите и на родителите на невестата.
От Велик четвъртък до Спасов ден (7 поредни четвъртъка), не се работи земеделска работа, за да не вали градушка. Във връзка с подсигуряване на аграрното благополучие е съществувала практика преди сеитба да се носят в хамбара червени яйца, запазени от Великден, да се заровят за известно време в семената за посев (в житото, ечемика, ръжта и др.) или да се чупят черупките им и да се изхвърлят върху семената, за да има берекет, да бъде житото хубаво и едро. С червеното яйце са свързани и някои лечебни практики за хора и домашни животни. В този случай най-често то е било поставяно във вода, с която се миели или от която отпивали болни и урочасани деца и по-възрастни, а също и за домашни животни. По-силно изразена продуцираща цел е била практиката да се съхранява едно червено яйце в дара (чеиза) на момите и по-младите омъжени до следващия Великден. Съдържанието на яйцето – жълтъка, а също и обагрената му в червено черупка са изпълнявали функцията на посредници между слънцето, човека и земята.Червената боя или част от нея след оцветяването на яйцата, се изхвърля на „чисто” място – под роза, трендафил, в река, или място „ дето не се тъпче”.
Хлябът трябва да бъде украсен с нечетен брой червени яйца.
На Велики петък нищо не са работи „дори пиле гнездо не вие”, защото това е смъртният ден на нашия Бог – Иисус Христос. На Велика събота, къщата се почиства и приготвя за празника. Тогава се замесват обредните хлябове – винаги с кръгла форма. Най-разпространената украса за хляба на трапезата е кръст от тесто с червено(и) яйце(а). Докато е жив (неизпечен) хлябът се шари с вилица, намазва се с жълтък, а след това се поръсва със сусам. Обредните хлябове за раздаване, са украсени с едно или три яйца. В събота вечер се раздава и за починалите. Празникът започва в полунощ срещу неделя, когато всички посещават тържествената служба в християнския храм и донасят вкъщи да гори свещта, която са запалили там. Сутринта на Великден, при излизане от къщата, стъпват на палешник за здраве. Поздравяват се с „ Христос воскресе!” – „Воистину воскресе!”.
За неделната празнична трапеза е характерно чукането с яйцата, защото се вярва, че чието яйце е най-здраво, той ще е най-здрав и щастлив през годината. Разпространен е обичаят трапезата да не се вдига, за да се гости всеки, дошъл в дома. Част от празника са люлките и хората на мегдана, съпроводени от песни. До края на XIX век се играе водено хоро от мъжете и хоро на халка от жени и моми – или мъжко и женско хоро. След 20-те г. на XX в. хорото вече е смесено, но винаги го водят мъжете, след тях са омъжените жени, а момите са на края.
Да усетим радостта и удоволствието да „творим нещо с ръцете си”, безкрайната игра на цветове и фигури, красотата на българската традиция за най-светлия християнски празник – Великден. Можете да ги споделите с нас като изпратите снимки на Вашите творения до 24.04.2020г. на info@haskovomuseum.com или във фейсбук профила на музея, а ние ще ги публикуваме в сайта на РИМ-Хасково. За повече информация може да позвъните на тел. 0879104476.
И накрая, Ви поздравяваме с едно стихотворение на Елисавета Багряна.
ВЪЗКРЕСЕНИЕ Усещаш, тръпне и разтваря се земята и всичко – до невидимото зрънце, което си заровил във недрата – възкръсва за живота и за слънцето. Край тебе пъпките набъбват и се пукат, мирише на зеленина и влага. На срещната антена гълъб гука и мека топлина лежи на прага. Ти тръгваш с пламъче великденско във шепите. Къде ще стигнеш? Може би върха? Но бди, крепи надеждата и трепета като крило в сърцето ти да пърхат, в сърцето твое и сърцето на народа ти – Че тъмен кръст над всички е надвесен… Добрият дух да стане и ни води, Да ни дари живот – Христос възкресе!
