На 15 март се навършват 130 г. от смъртта на П. Берковски, една от най-ярките личности във възрожденската история на Хасково. Роден през 1852 г. в Лом, по щастливо стечение на обстоятелствата двадесетгодишният младеж се озовава в града ни. Той е назначен за главен учител и скоро става любимец на цялата местна общественост.
Един от сподвижниците на Берковски в неговата дейност, Георги Минчев в свое писмо от 23 януари 1893 г. буквално пише следното: ”Той не беше учител само на децата – той бе такъв и на бащите им и на техните братя . Хасковските граждани тогава с нетърпение очакваха неделята, или друг някой празник, за да послушат неговите християнски поучения в църквата и исторически сказки в читалището”. Но дейността на Берковски не се ограничава само в полето на образованието, където успява да въведе европейски методи на обучение, а застава начело и на тайния революционен комитет, основан от В. Левски през септември 1872г. Именно доброто му познанство с ‘’благодетеля” П. Хитов и В. Левски от 1867г. по време на Втората българска легия в Белград спомага най-после в Хасково да се създаде революционен комитет. След неуспешния опит за покушение срещу Хаджи Ставри от Ат. Узунов членовете на комитета са арестувани и пратени на заточение в Диарбекир. След близо тригодишен престой в затвора той успява да избяга и се установява в Одеса. Свободолюбивият му дух го кара да се запише в редиците на българското опълчение и взима участие в боевете при Ст. Загора и Шипка.
След Освобождението Берковски отдава цялата си енергия за изграждането на младата българска държава. Последователно заема високи военни и административни длъжности .Най-запомнящата се е кмет на Хасково през 1881-82 г. Тогава всички жители на града без разлика в политическите си убеждения и възгледи признават, че по-добър и по-честен кмет не са имали и едва ли ще имат. В знак на почит и признателност за неговата дейност гражданите изпращат благодарствен адрес до П. Берковски. Поради влошеното му здравословно състояние той сам се отказва от кметския стол и заминава за Пловдив, където започва да издава в.’’Съединение’’. Последните си дни прекарва в родния си Лом, където умира на 15 март 1892г.
