24 май в Хасковско до 1944 г.: Ученици и войници маршируват заедно

600 389 Милен Вълчев

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите св. св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства. Делото на Солунските братя е почитано и преди 1870 г., но сведенията са откъслечни. Местен летописец отбелязва, че на 11 май през същата година Хасковската църковна община за втори път тържествено отбелязва празника на Кирил и Методий съвместно с училището. (Граматиков 2019:150)

Икона на св. св. Кирил и Методий от XIX век, изложена в експозиция "Възраждане"

Икона на св. св. Кирил и Методий от XIX век, изложена в експозиция „Възраждане“

Вероятно светското честване на делото на светите братя започва през 60-те години. Почитането на св. св. Кирил и Методий в Хасково може би е привнесено от Пловдив, където началото е поставено през 1851 г. в училището, носещо името на солунските просветители. Хасковската община поддържа тесни връзки с  неговия основател Найден Геров, който е сред инициаторите за гражданското честване на създателите на българската писменост. В пловдивското училище са приети и много хасковлии. Сред тях е и Тодор Запрянов, който след завършването му е пратен да учи в Москва на разноски на хасковската община. След дипломирането си през 1860 г. младият висшист се връща в Хасково, където преподава четири години. Той е сред изтъкнатите местни възрожденски дейци, които отстояват българщината. Най-вероятно по времето на Запрянов и с подкрепата на други възпитаници на пловдивското училище в Хасково е поставено началото на честването на светите братя.

Завършилият естествена история във Фрайбург Станчо Кадиев, който в края на ХIX век учителства в Хасково, описва как се е празнувало по време на османското владичество. Той се опитва чрез спомените на свои близки да възстанови картината на честванията на св. св. Кирил и Методий през 60-те години. Те минавали при закрити врати, защото „гъркоманите са именували тоя ден нехристиянски, еретически, дори безбожен“ и дори настоявали пред османските власти празникът да се забрани. Искането им не било удовлетворено, но все пак на българите било наредено да го отбележат само в училището. (Граматиков 2019:151).

С възобновяването на Българската екзархия през 1870 г. българите вече могат по-свободно да празнуват делото на светите равноапостоли. От същата година са първите писмени свидетелства за чествания на славянските просветители в Хасково. Недялко Димов пише, че през 1870 г. във връзка с празника дори била организирана лотария с награди за подпомагане на училището. (История на Хасково:145, 1995)
Към 1870 г. честването в града вече е традиция. Ето как народният летописец описва събитието, състояло се преди 150 години: „Както за миналата година, така и тая година тържествено се празнува празника на Св. Кирила и Методия. В неделя вечер вечернята стана тържествено. Всички свещеници заедно с архимандрита, светло облечени със свещенически одежди, правеха водосвет великий, народът събран в храма и приготвен за тоя църковен обред“.  На следващия ден има нова църковна служба в прослава на  светите братя, след което миряните се отправят към двора на училището. Главният учител „каза слово относително просвещението и образованието. След ръсиенето народът се разотиде и цял ден се веселеше“.

Честването на св. св. Кирил и Методий преди Освобождението се превръща в проява на българщината както срещу османското владичество, така и срещу опитите на гъркоманите да заличат българското самосъзнание. Неговото запазване и издигане е пряко свързано със  създадената  от Солунските братя писменост.

Освобождението на България през 1878 г. дава нов тласък в отбелязването на делото на светите равноапостоли. В годината на Съединението на Източна Румелия и Княжество България в Хасково отваря врати начално училище „Св. св. Кирил и Методий“, което 115 години по-късно продължава да посреща жадните за знания деца. При строежа му са допуснати груби грешки, защото е градено набързо и без необходимия строг контрол.  Част от помещенията били толкова дълбоко в земята, че каквито и реконструкции да се правели впоследствие, те не можели да бъдат използвани за класни стаи. Въпреки това  през следващите 50 години училищният двор се превръща в център на тържествата, посветени на делото на светите братя, както и на българската писменост и образование. Десетилетия наред празникът се отбелязва без значителни промени. По-радикалната промяна е свързана с датата на гражданското честване на св. св. Кирил и Методий. През 1916 г. в България е извършена календарна реформа и се преминава към Григорианския календар. Така вместо на 11 май честването е изместено на 24-ти. Всъщност вярната дата трябва да е 23 май. Тъй като празникът на светите равноапостоли започва да се чества през ХIX век, според календарната реформа към датите от това столетие следва да се прибавят 12 дни. Вероятно поради недоглеждане след реформата от 1916 г. всички празници са приравнени към ХХ век, когато по принцип трябва да се прибавят 13 дни. Така Денят на българската просвета започва да се чества на 24 май.

Чрез хасковските вестници гражданите били предварително информирани как ще протече празника. В броя си от 23 май 1926 г. в. „Нова борба“ публикува на първа страница „Програма за отпразнуването на св. Кирил и Методи“. Всичко започва рано сутринта със служба в църквата „Св. Богородица“. След края й гражданството и учащата се младеж се отправят към двора на училище „Св. св. Кирил и Методий“. На площада пред школото се извършва водосвет, а учениците са строени на него по предварителен план. „Западната част се заема от първоначалните училища, източната от прогимназиите и гимназията. Южната от гражданството, войската, юнаците, скаутите и други организации“.  Най-напред се държат речи, следват „декламации, песни от гимназиалния хор, военният оркестър ще свири народни хора“. С това се изчерпва сутрешната програма на празника, но следобяд също има насрочени събития. Хасковският вестник уведомява, че в 15 часа учениците от всички училища и войниците се събират отново на площада пред училище „Св. Св. Кирил и Методий“. От там „начело с военната музика се образува манифестация, която минава из главната улица, чаршията покрай Окр. Управление, Кметството и отива на игрището при черквата Св. Спас“. Накрая вестникът информира, че на игрището на Ямача ще има веселие и „хоро до вечерта“.  Футболът, който се превръща в най-популярното спортно занимание сред младежите, също намира място в празничната програма на 24 май. Организират се срещи между местни ученически тимове, а понякога се канят и отбори от други градове. През 1935 г. тържествата завършват с футболен  мач между „България“ (Хасково) и „Светослав“ (Стара Загора).

В тържествата до 1944 г. прави впечатление присъствието на войската, която по този начин засвидетелства своята почит към делото на солунските просветители. Войниците манифестират заедно с учениците. През 1940 г., навръх 24 май, на централния площад в Хасково младите войници полагат клетва. По този повод началникът на гарнизона полковник Илиев произнася реч. След това войската и учениците „минаха церемониален марш пред началника на гарнизона и останалите официални лица“. (В. „Борба“, 25 май 1940).

В края на 30-те години на ХХ в. тържествата, посветени на българската просвета, вече се провеждат на централния площад в Хасково. Подготовката за празника обаче започва от предишния ден с бране на цветя за украсяването на класните стаи, както и за направата на венци. На 24 май учениците се строяват в училищния двор в колона по четирима. До всеки клас застава класният ръководител, а най-отпред – главният учител, който повежда шествието по хасковските улици. Докато стигнат центъра, учениците пеят специално разучени песни за празника. След всяка песен децата викат три пъти ура. (В. „Утринна поща“, 1941 г).

На площада учениците са посрещани от “хилядното множество“. От края на 30-те години в тържествата задължително участва и хасковският хор „Родна песен“. Въведен е нов ритуал – випускниците от последния гимназиален клас предават знамето на тези, които ще завършат следващата година. При предаването на знамето всеки ученик е трябвало да го целуне. След този паметен ритуал през 1939 г. учениците и учителите са поздравени от околийския училищен инспектор г-н Карагяуров и  директора на гимназията Аристотел Георгиев.

Пловдивският вестник „Борба“ помества информации за честването на първоучителите и в други градове от Хасковски окръг. Изданието пише, че през 1936 г. празникът минава при голяма тържественост в Харманли. Учениците от реалното и тъкачното училище, от прогимназията и началните училища „в красиви редици направиха манифестация до площад „Цар Борис“. Там те са посрещнати от гражданите, официалните лица и командира на полка подполковник Тошков. Най-голямо впечатление на кореспондента прави „живата картина на гимназистите, илюстрираща четирите поробени области – Тракия, Македония, Добруджа и Западните покрайнини. Носени бяха портретите на царя и св. Кирил и Методи, рисувани от учителя в гимназията г-н Георги Иванов“.

През 1935 г. в Свиленград по случай деня на св. св. Кирил и Методий е отслужен молебен в църквата „Св. Троица“. После учениците манифестират до площада, където са поздравени от официалните лица, в това число и от началника на 13-и пограничен участък майор Кафеджиев.

Преглеждайки вестниците от онова време прави впечатление, че никъде не се говори за славянска писменост, а само за „славянски просветители“.  Няма спорове и за произхода на Константин-Кирил Философ и брат му Методий. Навсякъде те са наричани „Солунските братя“. С това се изчерпва въпроса за тяхното месторождение и националност. Самият 24 май в тогавашните вестници е наричан „ Ден на българската писменост“ или „Празник на българската просвета“. Св. св. Кирил и Методий са определяни като български първоучители, родоначалници на нашата азбука.

24 май е празникът, който надживява всички политически превратности. Честването на делото на двамата братя започва още в мрачните години на османското владичество. След Освобождението 24 май се налага като официален празник и до 1944 г. не е отменен, въпреки няколкото държавни преврата. Има години, в които обаче не се провеждат чествания като например след държавния преврат на 19 май 1934-та. През 1925 г. празникът на българската писменост е помрачен от предстоящата панихида по повод 40 дни от най-кървавия атентат в българската история – взривът в църквата „Св. Неделя“, извършен от Военната организация на БКП. Под руините на храма загиват и няколко деца и ученици.

Как Хасково празнува 24 май по времето на социализма виж тук Денят 24-ти май между страниците на историята

БИБЛИОГРАФИЯ

ГРАМАТИКОВ 2019: Георги Граматиков. По дирите на старо Хасково, Хасково, 2019

ДИМОВ, 1995: Недялко Димов. Читалищна дейност – В: История на Хасково – т. 1, София: СУ „Св. Климент Охридски“, 1995

УЗУНОВА: Красимира Узунова. Празнуването на 24 май. Сценарий за документален филм (непубликуван), Хасково, 2015 г.

ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ

Вестник „Борба“ (Пловдив)

Вестник „Нова борба“ (Хасково)

Вестник „Утринна поща“ (Хасково)

Автор

Милен Вълчев

All stories by: Милен Вълчев
X