Оказва се, че в България също е имало Дядо Мраз, който няма нищо общо със съветския си съименник. През последните десетилетия се опитваха да ни втълпят, че Дядо Мраз е съветски измислен персонаж, който няма нищо общо с нашите традиции.
Оказва се, че българският белобрад старец си го има десетилетия преди да се появи неговия съименник в СССР. Българският Дядо Мраз броди по заснежените пътища на страната още от 1910 г. Тогава за първи път се появява в българската литература в разказа на Елин Пелин –„Дядо Мраз и внуците му“. Има си даже съпруга – Виелица, и внуци – Пролет, Лято и Есен . Елин Пелин има и стихотворение, посветено на Дядо Мраз. Неговият белобрад старец обаче е без чувал. Той се появява на гърба на зимния персонаж в стихотворението на Гео Милев „Ето иде дядо Мраз“, но е пълен със скреж и лед
Ще изсипе отвисоко
той чувала си навред —
и ще побелей полето
в сняг и скреж, и лед.
Дядо Коледа също го има и носи подаръци, но пък не са в чувал в „Дядо Коледа дойде“ на Калина Малина (1934)
Чук… чук… чук, чук, чук.
Дядо Коледа е тук —
до вратата ей го, чака
и с тояга трака, трака.
Стар е, бял е като сняг,
но на гости иде пак.
Подранил е като лани,
носи цял кош армагани.
Двамата приказни герои обаче не са били много популярни сред децата до 1944 г. Във вестниците и списанията има много снимки на коледни елхи, в това число и от детски градини, но подаръците се раздават от жени. Ако се съди по пресата Дядо Мраз е бил по-популярен. Например, в списание „Илюстрована седмица“ има снимка на деца, които правят снежен човек, а под нея пише, че „децата си правят от сняг Дядо Мраз“.
Дори е имало търговска марка за зимни облекла, което видно от рекламно каре публикувано в сп. „Индустрия и търговия“ от август, 1932 г. Там приказният старец също е с чувал, но едва ли за целта на рекламата ще носи в него скреж и лед, а по-скоро стоки. С времето съдържанието на чувала явно се променило. Това вероятно е свързано и с календарната реформа у нас, направена през 1916 г. Това води и до промяна на датите християнските празници. Коледа настъпва вече на 7 януари. Вероятно на дядо Мраз се пада честа да носи новогодишните подаръци, както това той прави в съседна Югославия. Вероятно подобно нещо се появява в края на 30-те и началото на 40-те години на минали век. Предполага се, че тогава се появява и стихотворението „.. с червените ботушки потропа Дядо Мраз…“ („Нова година“, Веса Паспалеева).
А що се отнася до съветския Дядо Мраз, той е забранен през 20-те години, но е реабилитиран в средата на 30-те години на миналото столетие. Всъщност за детските новогодишни тържества е разрешено да се поставя новогодишна елха, а покрай нея се промъква отново Дядо Мраз, че и Снежанка.
Всъщност Дядо Мраз се свързва с славянските вярвания. Има го и в други страни – Полша, Чехия, Сърбия, Украйна, Беларус.
Факт е, че след 9-ти септември у нас са „замразени“, както Дядо Коледа, така и колегата му Дядо Мраз, за да се намести изцяло съветският Дядо Мраз. Но нека се има предвид, че е имало български Дядо Мраз – първоначално използван като символ на студа и снега, а по-късно и носещ подаръци.
